очаквайте смърт, страх и отрова.
През този опасен период се пазете
от змии и всякакви други отровни създания.
Скорпион владее зачеването и раждането
и родените под този знак деца
са благословени с много дарове.
Анонимен английски сборник с цитати,
ок. 1390 година, Гонсалвис MS 4890, ф. 9
29.
— Къде е Матю? Трябваше да е тук — промърмори Фернандо, обърнат гърбом към Даяна, която седеше в малката слънчева стая, където прекарваше повечето си време, откакто я бяха поставили под строг режим на почивка на легло.
Даяна още размишляваше мрачно над случилото се в Бодлианската библиотека. Не беше си простила, че позволи на Бенджамин да заплаши Фийби, както и че остави възможността да го убие да се изплъзне между пръстите й. Фернандо се боеше, че това може да не е последният път, когато нервите й няма да издържат пред лицето на врага.
— Даяна е добре. — Галоуглас се беше облегнал със скръстени ръце на стената в коридора срещу вратата. — Докторът така каза сутринта. Пък и Матю не може да се върне, докато не уреди новото си семейство.
От седмици наред келтът беше единствената им връзка с Матю. Фернандо изруга. Скочи, доближи устни плътно до ухото на Галоуглас и стегна ръка около гръкляна му.
— Не си казал на Матю — сниши глас той, за да не ги чуе никой в къщата. — А той има право да знае какво се случи тук. Магията, намирането на онзи лист от Книгата на живота, появата на Бенджамин, състоянието на Даяна. Всичко.
— Ако искаше да знае какво става с жена му, щеше да дойде, а не да усмирява глутница вироглави деца — задавено отвърна Галоуглас, стиснал китката на Фернандо.
— И смяташ така, защото ти би останал, нали? — Фернандо го пусна. — По-заблуден си от луната през зимата. Няма значение къде е Матю. Даяна е негова. Никога няма да бъде твоя.
— Известно ми е. — Сините очи на Галоуглас не трепнаха.
— Матю може да те убие заради глупавите ти копнежи. — В думите на Фернандо нямаше нито капка театралност.
— Има и по-лошо от това да ме убият — спокойно отвърна Галоуглас. — Докторът каза: никакъв стрес, иначе бебетата може да умрат. Даяна също. Дори Матю няма да им навреди, докато дишам. Това ми е работата. И си я върша добре.
— Следващия път, когато видя Филип дьо Клермон, който несъмнено си припича краката на огъня на дявола, ще му потърся сметка защо е поискал подобно нещо от теб. — Фернандо знаеше колко обичаше Филип да решава вместо другите. В този случай обаче е трябвало да вземе различно решение.
— Въпреки това щях да го направя. — Галоуглас се дръпна. — Не виждам какъв избор имам.
— Винаги имаш избор. И заслужаваш да бъдеш щастлив. — Трябва някъде да има жена за Галоуглас, помисли си Фернандо. Жена, която да го накара да забрави Даяна Бишъп.
— Нима? — тъжно го погледна келтът.
— Да. Даяна също има правото да бъде щастлива. — Фернандо нарочно говореше безпардонно. — Двамата бяха разделени достатъчно дълго. Време е Матю да се прибере у дома.
— Не и ако кръвожадността му не е под контрол. Дългото откъсване от Даяна несъмнено го е направило доста нестабилен.
— Ако открие, че бременността е застрашила живота й, бог знае какво ще направи. — Галоуглас отвръщаше на безпардонността с безпардонност. — Болдуин е прав. Най-голямата заплаха пред нас не е Бенджамин, нито Паството, а Матю. По-добре петдесет неприятели от другата страна на вратата, отколкото един от тази.
— Значи сега Матю ти е враг? — Фернандо говореше шепнешком. — И си мислиш, че той е изгубил ума си, така ли?
Галоуглас не отговори.
— Ако знаеш кое е добро за теб, ще се махнеш от тази къща в мига, когато Матю се върне. Където и да отидеш, а светът може да се окаже недостатъчно голям, за да те спаси от гнева му, съветвам те да прекарваш времето си на колене и да умоляваш Бог за закрила.
Клуб „Домино“ на Роял Стрийт не беше се променил особено от времето, когато Матю бе прекрачил за първи път прага му преди почти две столетия. Триетажната фасада, сивите стени, боядисаният в черно и бяло корниз си бяха същите, височината на сводестите прозорци на първия етаж намекваше за откритост към външния свят, която се опровергаваше от затворените тежки капаци. Когато капаците се отваряха широко в пет часа, посетителите можеха да влязат в прекрасния полиран бар и да се наслаждават на музиката на различни местни изпълнители.
Но Матю не се интересуваше от забавната програма за вечерта. Погледът му бе прикован към пищно украсения железен парапет на балкона на втория етаж, който беше като навес за пешеходците долу. Този етаж и етажът над него бяха достъпни единствено за членове на клуба. Значителна част от списъка с членове на „Домино“ беше съставена при учредяването му през 1839 година, две години преди отварянето на клуб „Бостън“, който официално се водеше за най-стария в Ню Орлиънс. Останалите членове бяха грижливо подбрани според външния им вид, произхода и способността да губят значителни суми на игралните маси.