Книгата на живота

— Самите легълца са от самодивско дърво, но стойките са дъбови. Як американски бял дъб. — Матю ме погледна с леко безпокойство. — Харесват ли ти?

— Обожавам ги. — Погледнах съпруга си с надеждата, че изражението ми ще покаже колко ми харесват. Явно показа, защото той нежно докосна лицето ми и собственото му изражение стана по-щастливо от всеки друг път, откакто се върнахме в настоящето.

— Матю ги проектира. Каза, че така са ги правели навремето, за да можеш да ги вдигнеш от пода, та да не пречат на кокошките — обясни Джак.

— А резбата? — Върху всеки крак беше изобразено дърво с преплетени корени и клони. Грижливо положена сребърна и златна боя подчертаваше листата и кората.

— Идеята беше на Джак — каза Матю и постави ръка на рамото на младежа. — Спомни си украсата върху книгата ти за заклинания и си помисли, че символът е подходящ за бебешко легълце.

— Всяка част има някакво значение — изтъкна Джак. — Самодивското дърво е вълшебно, а белият дъб символизира силата и безсмъртието. Шпиловете по четирите ъгъла са оформени като жълъди, които носят късмет, а плодовете на самодивското дърво по подпорите трябва да ги защитават. Кора също я има. Драконите пазят самодивските дървета от хората, които искат да ядат плодовете им.

Вгледах се по-внимателно и видях, че дъгата на люлката е оформена като опашка на дракон.

— Значи бебетата ми ще бъдат най-добре охраняваните на света — заключих. — И най-големите щастливци, че спят в такива прекрасни легла.

След като подаръците му бяха приети с благодарност, Джак седна на пода с Лоберо и започна да разказва развълнувано за живота в Ню Орлиънс. Матю се отпусна в един лакиран с японски лак стол и загледа как минутите се изнизват, без Джак да покаже каквито и да било признаци на кръвожадност.

Часовниците отброяваха десет, когато Джак тръгна за Пикъринг Плейс. Описа мястото като претъпкано, но с добро настроение.

— Галоуглас там ли е? — Не го бях виждала от завръщането на Матю.

— Замина веднага щом се върнахме в Лондон. Каза, че трябвало да иде някъде и щял да се върне, когато може. — Джак сви рамене.

Нещо явно се бе мярнало в очите ми, защото Матю моментално застана нащрек, но не каза нищо, докато не изпрати Джак и Лоберо долу.

— Сигурно е най-добре така — отбеляза той, когато се върна. Настани се в шезлонга зад мен, за да влезе в ролята на облегалка. Наместих се с доволна въздишка и той ме обгърна с ръцете си.

— Че цялото ти семейство и приятели са в къщата на Маркъс ли? — Изсумтях. — Разбира се, като си помислиш, така е най-добре.

— Не. Че Галоуглас е решил да се махне за известно време. — Матю докосна с устни косата ми. Вцепених се.

— Матю... — Трябваше да му кажа за Галоуглас.

— Зная, mon coeur. Подозирах го от известно време, но когато го видях с теб в Ню Хейвън, се уверих напълно. — Той залюля едното легълце с леко побутване с пръст.

— Откога? — попитах.

— Може би от самото начало. Определено от нощта, когато Рудолф те докосна в Прага — отвърна Матю. Императорът се бе държал отвратително по време на Валпургиевата нощ, когато видяхме за последен път Книгата на живота цяла и непокътната. — Дори тогава не го приех като изненада, а просто като потвърждение на нещо, което вече знаех на някакво ниво.

— Галоуглас не е направил нищо нередно — побързах да изтъкна.

— И това знам. Галоуглас е син на Юг и е неспособен на безчестна постъпка. — Матю се покашля, сякаш така искаше да прочисти емоциите от гласа си. — Може би след раждането на бебетата ще успее да продължи нататък. Много искам да го видя щастлив.

— Аз също — прошепнах, питайки се колко ли възли и нишки ще са нужни, за да помогна на Галоуглас да си намери партньорка.

— Къде се е дянал Галоуглас? — Матю изгледа свирепо Фернандо, макар и двамата да знаеха, че внезапното изчезване на племенника му не е по вина на Фернандо.

— Където и да е, по-добре да е там, отколкото тук и да ви чака двамата с Даяна да посрещнете децата си на този свят — отвърна Фернандо.

— Тя не е на това мнение. — Матю прегледа имейлите си. Беше започнал да ги чете долу, защото не искаше съпругата му да научава за сведенията, които събираше за Бенджамин. — Попита за него.

— Филип сгреши, когато натовари Галоуглас да я наглежда. — Фернандо пресуши чаша вино.

— Мислиш ли? Аз бих направил абсолютно същото — заяви Матю.

— Помисли, Матю — нетърпеливо рече доктор Гарет. — Децата ти имат вампирска кръв, макар че как изобщо е възможно, оставям на теб и на Бог. Това означава, че притежават най-малко някакъв вампирски имунитет. Не би ли предпочел жена ти да роди у дома, както са го правели жените векове наред?