Остатъците от страниците едва се виждаха да стърчат от гръбчето на Книгата на живота. Пъхнах илюстрацията с химическата сватба на мястото й и опрях края й в остатъка. Двете части се сляха в едно пред очите ми и отново се превърнаха в едно цяло.
Редове текст плъзнаха по страницата.
Взех изображението на уробороса и дракона, които проливаха кръвта си, за да създадат нов живот, и го поставих на мястото му.
От книгата се надигна странен пронизителен звук. Кора изкряска предупредително.
Без никакво колебание и страх пъхнах последния лист в Ашмол 782. Книгата на живота отново беше цяла и завършена.
Смразяващ кръвта вой разкъса остатъка от нощта. Вятър задуха в краката ми, издигна се по тялото ми и вдигна косите ми от лицето и раменете ми като танцуващи пламъци.
Въздушното течение започна да обръща все по-бързо и по-бързо страниците на книгата. Опитах се да ги спра, натисках с пръсти велума, за да мога да прочета думите, които се появяваха от сърцевината на палимпсеста, докато алхимичните илюстрации избледняваха. Но те бяха твърде много, за да ги разбера. Студентът на Крис беше прав. Книгата на живота не беше просто текст.
Тя бе огромно хранилище на познание — имената и историите на създания, сведения за раждане и смърт, за проклятия и заклинания, за чудеса, правени с магия и кръв.
Тя бе история за нас — тъкачите и вампирите, носещи кръвожадността във вените си, и необичайните деца, които им се раждаха.
Тя ми разказа не само за предшествениците ми преди безброй поколения. Казваше ми и как е възможно подобно чудодейно творение.
Мъчех се да попия историята на Книгата на живота, докато страниците се обръщаха.
Тук започва родословието на древното племе, известно като Светлородените. Техен баща бил Вечността, а майка — Промяната, и Духът ги отгледай в утробата й...
Мислите ми препускаха, докато се мъчех да идентифицирам алхимичния текст, който бе толкова подобен.
... когато трите станали едно, силата им била безкрайна като нощта...
И стана тъй, че липсата на деца бе тежест за Атанатои.* Те търсели дъщерите...
* Безсмъртните (старогръцки). — Б. пр.
Чии дъщери? Опитах се да спра страниците, но беше невъзможно.
... откриха, че тайната на кръвничеството е известна на Мъдрите.
Какво е кръвничество?
Думите продължаваха и продължаваха, препускащи, оплетени, извиващи се. Разделяха се на две, образуваха други думи, мутираха и се възпроизвеждаха с ожесточена скорост.
Имаше имена, лица и места, откъснати от кошмари и втъкани в най-сладки сънища.
Любовта им започна с отсъствие и желание, две сърца станаха едно...
Чух изпълнен с копнеж шепот, вик на удоволствие, а страниците продължаваха да се обръщат.
... когато страхът ги обхвана, градът бе окъпан от кръвта на Светлородените.
Изпълнен с ужас вой се надигна от страницата, последван от уплашено скимтене на дете.
... и вещиците откриха кои сред тях са легнали с Атанатои...
Запуших уши с длани, мъчейки се да заглуша подобното на барабанен бой изреждане на имена и имена.
Изгубени...
Забравени...
Страшни...
Прокудени...
Забранени...
Докато страниците прелитаха пред очите ми, виждах сложната плетка, изграждаща книгата, нишките, свързващи всяка страница с родословия, чиито корени лежаха в далечното минало.
Когато дойде ред на последната страница, тя беше празна.
И тогава по нея започнаха да се появяват нови думи, сякаш някаква невидима ръка продължаваше да пише и работата й още не беше завършена.
И тъй Светлородените станаха Децата на нощта.
Кой ще сложи край на тяхното скитане? — написа невидимата ръка.
Кой ще понесе кръвта на лъва и вълка?
Намери носителя на десетия възел, защото последният отново ще бъде пръв.
Виеше ми се свят от полузабравените думи, изречени от Луиза дьо Клермон и Бриджит Бишъп, откъси от алхимична поезия от Aurora Consurgens и постоянния поток информация от Книгата на живота.
От гръбчето на книгата израсна нова страница, разпери се като крило на Кора, разгъна се като листо от млада клонка. Сара ахна.
Появи се изображение и искрящите му в злато, сребро и скъпоценни камъни цветове, втрити в пергамента, разцъфнаха на страницата.
— Емблемата на Джак! — извика Сара.
Наистина беше десетият възел, съставен от вечно свързани огнедишащ дракон и уроборос. Пейзажът около тях бе покрит с цветя и толкова пищна растителност, че спокойно можеше да изобразява райската градина.
Страницата се обърна и нови думи потекоха от невидимия си източник.
Тук продължава родословието на най-древните Светлородени.
Невидимата ръка спря за момент, сякаш потапяше перо в мастилница.
Ребека Ариел Емили Март Бишъп-Клермон, дъщеря на Даяна Бишъп, последна от нейния род, и Матю Гавриил Филип Бертран Себастиан дьо Клермон, пръв от неговия род. Родена под закрилата на змията.
Филип Майкъл Адисън Сорли Бишъп-Клермон, син на същите Даяна и Матю. Роден под закрилата на стрелеца.
Преди мастилото да успее да засъхне, страниците започнаха да се прелистват като полудели обратно към началото.
Пред очите ни от ствола на дървото в центъра на първото изображение се появи нов клон. По дължината му изникнаха листа, цветове и плодове.
Книгата на живота се затвори с трясък и закопчалките изщракаха. Бърборенето спря и библиотеката потъна в тишина. Чувствах как енергията бушува в мен и се издига до несравними нива.
— Чакайте малко — казах и се замъчих да отворя книгата отново, за да мога да разгледам по-внимателно новото изображение. Книгата на живота отначало оказа съпротива, но накрая надделях и тя се отвори.
Беше празна. Напълно празна. Заля ме вълна на паника.
— Къде изчезна всичко? — Започнах да обръщам страниците. — Книгата ми трябва, за да върна Матю! — Погледнах към Сара. — Къде сгреших?
— Ох, Господи. — Галоуглас беше бял като сняг. — Очите й.
Обърнах се да погледна през рамо, очаквайки да видя някой призрачен библиотекар, впил свиреп поглед в мен.
— Няма нищо зад теб, мила. И книгата не е отишла далеч. — Сара преглътна с мъка. — Тя е в теб.
Аз бях Книгата на живота.