Както и всяко друго нещо, магията не е безкрайна. Заклинанието, с което бях унищожила Нокс, бе изчерпало значителна част от силата ми. Но аз бях поела риска, тъй като знаех, че без Нокс Бенджамин ще разполага с арсенал, съставен единствено от физическа сила и жестокост.
А аз имах любов и нищо друго за губене.
Дори без стрелата на богинята бяхме наравно.
Къщата имаше по-малко стаи сега, след като илюзиите на Нокс бяха изчезнали. Вместо безкрайната редица от еднакви врати сградата показваше истинския си облик — мръсна, пълна с миризма на смърт и страх, място на ужас.
Краката ми ме понесоха нагоре. Вече не можех да използвам и грам магия. Нямах представа къде са другите. Но знаех къде да намеря Матю. Отворих рязко вратата.
— Ето те и теб. Очаквахме те. — Бенджамин стоеше зад един стол.
Този път създанието в стола несъмнено бе мъжът, когото обичах. Очите му бяха черни и пълни с кръвожадност и болка, но въпреки това проблеснаха, когато ме разпозна.
— Царският гамбит е завършен — казах му аз.
Матю с облекчение затвори очи.
— Надявам се да проявиш разум и да не стреляш с тази стрела — предупреди ме Бенджамин. — Освен ако не си толкова добра по анатомия, колкото и по химия. Погрижих се Матю да умре мигновено, ако ръката ми не поддържа това.
„Това“ беше голям железен шип, който Бенджамин беше забил във врата на Матю.
— Помниш ли как Изабо пъхна пръст в мен в Бодлианската библиотека? Действаше като тапа. Същото направих и тук. — Бенджамин леко размърда шипа и Матю нададе вой. Появиха се няколко капки кръв. — На баща ми не му е останала много кръв. Два дни го храних единствено с парчета счупено стъкло и той бавно кърви отвътре.
Едва сега забелязах купчината мъртви деца в ъгъла.
— Предишни угощения — обясни Бенджамин в отговор на погледа ми. — Беше истинско предизвикателство да намеря начин да измъчвам Матю, тъй като исках да съм сигурен, че ще има очи, за да види как те вземам, и уши, за да чува писъците ти. Но намерих решение.
— Ти си чудовище, Бенджамин.
— Матю ме направи такъв. А сега стига си пиляла силите си. Изабо и Болдуин ще дойдат всеки момент. Това е същата стая, в която държах Филип, и оставих диря от трошици, за да съм сигурен, че баба ми ще я открие. Болдуин много ще се изненада, като научи кой е убил баща му, не мислиш ли? Видях всичко в мислите на Матю. Колкото до теб... е, не можеш да си представиш нещата, които би искал да ти направи в леглото. От някои направо се изчервявам, а аз трудно мога да бъда наречен свенлив.
Усетих присъствието на Изабо зад себе си. Дъжд от фотографии се посипа по пода. Снимки на Филип. Тук. В агония. Изгледах яростно Бенджамин.
— Страшно ми се иска да те разкъсам на парчета с голи ръце, но не бих лишила дъщерята на Филип от това удоволствие. — Гласът на Изабо бе студен и стържещ, задраска почти болезнено в ушите ми.
— О, тя ще изпита удоволствие с мен, Изабо. Бъди сигурна. — Бенджамин прошепна нещо в ухото на Матю и видях как главата му трепна, сякаш искаше да удари сина си, но счупените кости и разкъсаните мускули не му позволяваха. — А, ето го и Болдуин. От много време не сме се срещали, чичо. Имам да ти казвам нещо. Една тайна на Матю. Той има много тайни, знам, но тази е особено сочна, уверявам те. — Бенджамин замълча за по-драматичен ефект. — Филип не умря от моята ръка. Матю го е убил.
Болдуин го изгледа безстрастно.
— Искаш ли да му пуснеш куршум, преди децата ми да те пратят в ада на среща с баща ти? — попита Бенджамин.
— Децата ти няма да ме пратят никъде. И ако мислиш, че съм изненадан от тази така наречена тайна, значи си по-заблуден, отколкото предполагах — процеди хладно Болдуин. — Познавам работата на Матю, когато я видя. Прекалено добър е в онова, което прави.
— Пусни това. — Гласът на Бенджамин изплющя като камшик, а студените му бездънни очи се спряха върху лявата ми ръка.
Докато двамата разговаряха, аз бях използвала момента да вдигна лъка.
— Пусни го веднага, иначе той умира. — Бенджамин леко помръдна шипа и кръвта потече.
Пуснах лъка и той изтрака на пода.
— Умно момиче — каза той и отново пъхна шипа на мястото му. Матю изстена. — Харесваше ми още преди да науча, че си тъкачка. Значи това те прави специална, а? Матю изпитваше възмутителна неохота да определи границите на силата ти, но няма страшно. Аз ще се погрижа да разберем докъде точно се простират способностите ти.
Да, наистина съм умно момиче. По-умно, отколкото предполагаше Бенджамин. И разбирах границите на силата си по-добре от всеки друг. Колкото до лъка на богинята, не ми беше нужен. Онова, което ми трябваше, за да унищожа Бенджамин, бе в другата ми ръка.