— Остана само да решим какво да правим с Даяна.
— Моята съпруга, подобно на сина ми, е моя грижа — обади се Матю.
— Сега не можеш да се върнеш в Оксфорд — заяви Болдуин, пренебрегвайки намесата на брат си. — Бенджамин още може да е там.
— Ще идем в Амстердам — тутакси предложи Матю.
— И дума не може да става — заяви Болдуин. — Къщата не може да се отбранява. Ако не можеш да осигуриш безопасността й, Матю, Даяна ще остане с дъщеря ми Мияко.
— Даяна никак няма да хареса Хачоджи — убедено изтъкна Галоуглас.
— Да не говорим за Мияко — промърмори Веран.
— Тогава по-добре Матю да изпълни дълга си. — Болдуин стана. — И то по-скоро.
Братът на Матю излезе толкова бързо, че сякаш изчезна. Веран и Ернст бързо пожелаха лека нощ и го последваха. След като си отидоха, Изабо предложи да се преместим в салона. Там имаше стара стереоуредба и достатъчно записи на Брамс, за да заглушат и най-продължителните разговори.
— Какво ще правиш, Матю? — Изабо още изглеждаше потресена. — Не можеш да позволиш Даяна да замине за Япония. Мияко жива ще я изяде.
— Отиваме в къщата на Бишъп в Медисън — казах аз. Трудно беше да кажа кой остана най-изненадан от разкриването, че отиваме в Ню Йорк — Изабо, Матю или Сара.
— Не съм сигурна, че идеята е добра — предпазливо рече Матю.
— Ем е открила нещо важно в Сет-Тур. Нещо, за което е предпочела да умре, вместо да разкрие. — Останах възхитена колко спокойно прозвучаха думите ми.
— Какво те кара да мислиш така? — попита Матю.
— Сара каза, че Ем е тършувала сред нещата в Кръглата кула, където се държат фамилните записи на Дьо Клермон. Ако е знаела нещо за бебето на вещицата от Йерусалим, би поискала да научи още — отвърнах.
— Изабо ни разказа за бебето — обади се Сара и погледна към Изабо за потвърждение. — После ние съобщихме на Маркъс. Още не разбирам защо това да означава, че трябва да идем в Медисън.
— Защото онова, което е открила Емили, я е принудило да призове духове — обясних. — Сара смята, че Емили се е опитвала да се свърже с майка ми. Може би тя също е знаела нещо. Ако е така, може би ще успеем да научим нещо повече в Медисън.
— Прекалено много мислене, може би и ако, лельо — намръщено подхвърли Галоуглас.
Погледнах съпруга си, който не беше отговорил на предложението ми, а се взираше с отсъстващ вид в чашата си вино.
— Какво мислиш, Матю?
— Можем да идем в Медисън — каза той. — Засега.
— Ще дойда с вас — предложи Фернандо. — Ще правя компания на Сара.
Тя му се усмихна с благодарност.
— Тук стават повече неща, отколкото личи на пръв поглед. И са свързани с Нокс и Жербер. Нокс е дошъл в Сет-Тур заради едно писмо, на което попаднал в Прага и в което се споменава Ашмол 782. — Матю беше много сериозен. — Не може да е случайност, че откритието на Нокс съвпада със смъртта на Емили и повторната поява на Бенджамин.
— Вие бяхте в Прага. Книгата на живота е била в Прага. Бенджамин е бил в Прага. Нокс е намерил нещо в Прага — бавно изброи Фернандо. — Прав си, Матю. Това е нещо повече от съвпадение. Модел е.
— Има и още нещо. Нещо, което не сме ви казвали за Книгата на живота — рече Матю. — Написана е на пергамент, изработен от кожите на демони, вампири и вещици.
Маркъс се опули.
— Това означава, че съдържа генетична информация.
— Точно така — кимна Матю. — Не можем да позволим тя да попадне в ръцете на Нокс или, да не дава Господ, на Бенджамин.
— Намирането на Книгата на живота и на липсващите страници си остава основен приоритет — съгласих се аз.
— Тя може не само да ни разкаже за произхода и еволюцията на създанията, но и да ни помогне да разберем кръвожадността — добави Маркъс. — Може би ще успеем да съберем и полезна генетична информация от нея.
— Домът Бишъп върна страницата с химическата сватба на Даяна малко след като се прибрахме — съобщи Матю. Домът беше известен сред вещиците в района с магическите си пакости и често вземаше скъпи неща за съхранение само за да ги върне на собствениците им по-късно. — Ако успеем да си осигурим лаборатория, бихме могли да я тестваме.
— За съжаление, не е лесно да си уредиш достъп до модерни генетични лаборатории — поклати глава Маркъс. — И Болдуин е прав. Не можете да идете в Оксфорд.
— Може би Крис ще успее да ти намери нещо в Йейл. Той също е биохимик. Неговата лаборатория не разполага ли с нужното оборудване? — Познанията ми за лабораториите се изчерпваха някъде около 1715 година.
— Няма да анализирам страница от Книгата на живота в лабораторията на колеж — заяви Матю. — Ще потърся частна лаборатория. Трябва да има нещо, което да мога да наема.