— Мисля, че си достатъчно голяма, за да ме наричаш Вивиан, а? — Погледът й се спря на корема ми. — На пазар ли си тръгнала?
— Ъхъ. — Никоя вещица не може да излъже друга вещица. Предвид обстоятелствата най-добре беше да отговарям възможно най-кратко.
— Ама че съвпадение. Аз също. — Две пазарски колички зад Вивиан се отделиха от колоната и се изтъркаляха от ограденото място.
— Значи ще раждаш през януари? — попита тя, след като влязохме вътре.
Едва не изпуснах хартиената торба с ябълки, отгледани в една ферма недалеч.
— Само ако износя бебетата до термина. Очаквам близнаци.
— Близнаците са голяма беля — печално рече Вивиан. — Питай Аби. — Тя махна на една жена, понесла две кори яйца.
— Здрасти, Даяна. Не мисля, че сме се срещали. — Аби остави едната кора в количката на мястото за деца и я закрепи с помощта на предпазния колан. — След като се родят бебетата, се налага да измислиш различен начин да ги пазиш да не се счупят. Нося ти тиквички, в колата са, така че изобщо не помисляй да купуваш.
— Целият окръг ли знае, че съм бременна? — попитах аз. Да не говорим, че съм тръгнала на пазар.
— Само вещиците — уточни Аби. — И всеки, който разговаря със Смити. — Четиригодишно момче в ризка на райе и маска на Спайдърмен профуча покрай нас. — Джон Прат! Стига си гонил сестра си!
— Спокойно. Намерих Грейс при бисквитите — каза красив мъж в къси панталони и тениска на университета „Колгейт“ в сиво и червено-кафяво. Държеше гърчещо се дете, чието лице беше омазано с шоколад и трохи от бисквити. — Здрасти, Даяна. Аз съм съпругът на Аби, Кейлъб Прат. Преподавам тук. — Гласът му бе непринуден, но около него пращеше от енергия. Може би мъничко стихийна магия?
Въпросът ми освети фините нишки около него, но Вивиан ме разсея, преди да установя със сигурност.
— Кейлъб е преподавател по антропология — с гордост съобщи тя. — Двамата с Аби са чудесно допълнение за общността.
— Приятно ми е да се запознаем — промърморих. Явно целият сбор пазаруваше в този супермаркет в четвъртък.
— Само когато трябва да говорим по работа — каза Аби, прочитайки с лекота мислите ми. Доколкото можех да определя, тя имаше доста по-малко магически талант от Вивиан и Кейлъб, но в кръвта й определено имаше някаква сила. — Очаквахме да видим Сара, но тя ни избягва. Добре ли е?
— Честно казано, не. — Поколебах се. Навремето сборът в Медисън представляваше всичко, което исках да отрека за себе си и за това, че съм Бишъп. Но лондонските вещици ме научиха, че трябва да платиш цената, ако живееш откъсната от другите вещици. А и простата истина бе, че двамата с Матю не бихме могли да се оправим сами. Не и след случилото се в Сет-Тур.
— Искаш да кажеш нещо ли, Даяна? — Вивиан ме погледна проницателно.
— Мисля, че се нуждаем от помощта ви. — Думите се изплъзнаха с лекота от устата ми. Явно показах изумлението си, защото и тримата се разсмяха.
— Добре. Нали затова сме тук — рече Вивиан и ми се усмихна одобрително. — Какъв е проблемът?
— Сара е блокирала — изтърсих. — А ние с Матю сме загазили.
— Знам. Палците ми ме тормозят от дни — вметна Кейлъб, като подрусваше Грейс. — Отначало си помислих, че е просто заради вампирите.
— Повече от това е — мрачно подчертах. — Свързано е и с вещици. И с Паството. Майка ми може да е имала предчувствие, но не зная откъде да започна да търся повече информация.
— Какво казва Сара? — попита Вивиан.
— Почти нищо. Отново започна да скърби за Емили. Седи до огнището, гледа растящото там дърво и чака духовете да се върнат.
— А съпругът ти? — повдигна вежди Кейлъб.
— Матю сменя стълбовете на оградата. — Прокарах ръка през косата си и отметнах влажните кичури по шията си. Ако стане още малко по-топло, човек ще може да изпече яйце върху колата на Сара.
— Класически пример на пренасочена агресия — замислено определи Кейлъб. — Както и необходимост от установяване на ясни граници.
— Що за магия е това? — Бях потресена, че може да узнае толкова много за Матю от толкова малко думи.
— Антропология — ухили се той.
— Май е по-добре да поговорим за това някъде другаде. — Вивиан се усмихна топло на растящата тълпа зяпачи в отдела за плодове и зеленчуци. Малкото човеци в магазина нямаше как да не забележат групата от четири свръхестествени създания и неколцина открито подслушваха разговора ни, докато се преструваха, че проверяват колко са узрели пъпешите и дините.