— Нищо, с което да не можем да се справим — намръщено уточни Матю.
— Винаги казва така. Понякога дори е прав. — Сара направи знак на Вивиан да приближи. — Влез вътре. Даяна направи чай с лед.
— Всичко е наред, госпожо Харисън — каза Матю, крачейки до вещицата.
Даяна се появи зад Сара. Погледна ядосано съпруга си, сложила ръце на кръста си.
— Наред ли? — остро попита тя. — Питър Нокс уби Ем. В огнището расте дърво. Аз съм бременна от теб. Изхвърлиха ни от Сет-Тур. А Паството може да цъфне всеки момент и да ни принуди да се разделим. Всичко това наред ли ти се струва, Вивиан?
— Онзи Питър Нокс, който си падаше по майката на Даяна ли? Той не беше ли член на Паството? — попита Вивиан.
— Беше. Но вече не — отвърна Матю.
Вивиан размаха пръст към Сара.
— А ти ми каза, че Ем е получила инфаркт.
— Инфаркт си беше — зае отбранителна позиция Сара. Вивиан сви отвратено устни. — Това е самата истина! Синът на Матю каза, че именно това е причината за смъртта.
— Много си добра в казването на истини и лъжи едновременно, Сара. — Гласът на Вивиан омекна. — Емили беше важна част от нашата общност. Също като теб. Трябва да знаем какво се е случило в действителност във Франция.
— Дали Нокс е виновен или не, няма да промени нищо. Емили ще си остане мъртва. — Очите на Сара се напълниха със сълзи. Тя ги изтри енергично. — И не искам сборът да се замесва. Прекалено опасно е.
— Ние сме твои приятели. Вече сме замесени. — Вивиан потърка ръце. — В неделя е Празникът на жътвата.
— Празникът на жътвата ли? — подозрително рече Сара. — Сборът не го е чествал от десетилетия.
— Обикновено не организираме голямо празненство, вярно е, но тази година Хана О’Нийл прави изключение по случай завръщането ви у дома. И за да ни даде възможност всички да се сбогуваме с Ем.
— Но Матю... Фернандо... — Сара сниши глас. — Съглашението.
Вивиан се разсмя.
— Даяна е бременна. Малко е късно да се безпокоим, че ще нарушим правилата. Пък и сборът знае всичко за Матю. Както и за Фернандо.
— Така ли? — изненада се Сара.
— Така — твърдо рече Даяна. — Смити се сприятели с Матю покрай инструментите, а знаеш какъв клюкар е той. — Сладката усмивка, с която дари Матю, притъпи донякъде жилото на думите й.
— Известни сме като прогресивен сбор. Ако извадим късмет, Даяна ще ни довери какво крие зад прикриващото си заклинание. Ще се видим в неделя. — Вивиан се усмихна на Матю, махна на Фернандо, качи се в колата си и потегли.
— Вивиан Харисън е същински булдозер — измърмори Сара.
— При това наблюдателен — замислено добави Матю.
— Определено. — Сара погледна Даяна. — Вивиан е права. Носиш прикриващо заклинание. При това добро. Кой ти го направи?
— Никой. Аз... — Неспособна да излъже и въпреки това нежелаеща да каже истината на леля си, Даяна затвори уста. Матю се намръщи.
— Добре. Не ми казвай. — Сара тръгна ядосано към топлата стая. — И няма да ходя на онзи празник. Целият сбор е пощурял на тема вегетарианство. Няма да има нищо за хапване освен тиквички и онзи пудинг с лимони на Хана, който изобщо не става за ядене.
— Вдовицата започва да идва на себе си — прошепна Фернандо и вдигна палци към Даяна, докато влизаше след Сара в къщата. — Връщането в Медисън беше добра идея.
— Обеща да й кажеш, че си тъкачка, когато се установим тук — каза Матю, когато двамата с Даяна останаха сами. — Защо не си го направила?
— Не съм единствената, която пази тайни. И не говоря само за кръвната клетва, нито дори за факта, че вампири убиват други вампири, страдащи от кръвожадност. Трябваше да ми кажеш, че Юг и Фернандо са били двойка. И определено трябваше да ми кажеш, че Филип е използвал болестта ти като оръжие през всички онези години.
— Сара знае ли, че Кора е твой питомник, а не някакъв сувенир? И че си срещнала баща си в Лондон? — Матю скръсти ръце на гърдите си.
— Моментът не беше подходящ — подсмръкна Даяна.
— О, да, вечно изплъзващият се подходящ момент — изсумтя Матю. — Той никога не настъпва, Даяна. Понякога просто трябва да захвърлим предпазливостта и да се доверим на онези, които обичаме.
— Аз имам доверие на Сара. — Даяна прехапа устна. Не беше нужно да завършва. Матю знаеше, че истинският проблем бе липсата й на доверие в себе си и в собствената си магия. Поне не пълно.
— Да се поразходим — предложи той и й подаде ръка. — Можем да поговорим за това по-късно.
— Много е горещо — възпротиви се Даяна, макар че пое ръката му.
— Аз ще те разхладя — с усмивка обеща той.
Даяна го погледна с интерес. Усмивката на Матю стана по-широка.