Жена му — неговото сърце, неговата партньорка, неговият живот — слезе от верандата в обятията му. Очите й бяха сини и златисти като лятното небе и Матю искаше единствено да се хвърли с главата напред в ярките им дълбини, но не за да се изгуби, а за да бъде намерен.
9.
— Нищо чудно, че не отбелязваме Празника на жътвата — промърмори Сара, докато отваряше предната врата. — Ама че са ужасни тези песни за края на лятото и идването на зимата, да не говорим за акомпанимента с тамбурина на Мери Басет.
— Музиката не беше чак толкова зле — запротестирах аз. Гримасата на Матю показваше, че Сара има пълното право да мърмори.
— Имаш ли още от онова темпераментно вино, Фернандо? — Сара включи осветлението в коридора. — Искам да пийна нещо. Главата ме цепи.
— Темпранийо. — Фернандо хвърли одеялото за пикник на пейката. — Темпранийо. Не забравяй, на испански е.
— Френско, испанско, каквото и да е. Имам нужда от питие — отчаяно се оплака тя.
Дръпнах се да направя път на Аби и Кейлъб. Джон беше заспал в ръцете на баща си, но Грейс беше съвсем будна и се загърчи, за да слезе.
— Пусни я, Аби. Никаква поразия не може да направи — каза Сара и тръгна към кухнята.
Аби пусна Грейс и малката веднага затопурка към стълбите. Матю се разсмя.
— Инстинктите й са направо изумителни, когато става дума за беля. Никакви стълби, Грейс. — Аби се завтече и я грабна, след което я пусна обратно на пода и посочи към дневната.
— Защо не оставите Джон в топлата стая? — предложих. Момченцето беше изоставило маската на Спайдърмен и сега носеше тениска със свръхгероя.
— Благодаря, Даяна. — Кейлъб подсвирна. — Разбирам какво искаше да кажеш за дървото, Матю. Значи просто е пораснало от огнището?
— Смятаме, че май са замесени малко огън и кръв — обясни съпругът ми, изтръска едно одеяло и последва Кейлъб. Двамата бяха бъбрили цялата вечер за всичко — за академичната политика, за работата на Матю в болница „Джон Радклиф“ и за съдбата на белите мечки. Матю постла одеялото на пода за Джон, докато Кейлъб прокарваше пръсти по кората на Сухото дърво.
„Точно това му трябва на Матю — осъзнах аз. — Дом. Семейство. Глутница.“ Когато нямаше за кого да се грижи, той се оттегляше в онова тъмно кътче, където го преследваха делата му от миналото. А точно сега беше особено склонен към мрачно настроение, след като Бенджамин се беше появил отново.
И аз се нуждаех от същото. Докато живяхме през шестнайсети век в домакинства вместо просто в къщи, бях свикнала да съм заобиколена от други хора. Страхът ми да бъда разкрита бе намалял и се бе сменил с желание да бъда част от нещо.
Затова и празненството със сбора беше изненадващо приятно. Вещиците на Медисън бяха заемали страховито място във въображението ми, но тази вечер те бяха мили и дружелюбни, с изключение на враговете ми от гимназията Каси и Лидия. Освен това бяха изненадващо немощни в сравнение с вещиците от Лондон. Една-две владееха донякъде стихийна магия, но бяха далеч от огнените и водните вещици от миналото. А онези, които ги биваше да въртят занаята, не можеха да стъпят и на малкия пръст на Сара.
— Вино, Аби? — Фернандо й предложи чаша.
— С удоволствие. — Тя се изкиска. — Изненадана съм, че се измъкна жив от празненството. Сигурна бях, че някоя ще ти направи любовна магия.
— Фернандо не биваше да ги окуражава — с престорена строгост казах аз. — Не беше нужно да се кланя и да целува ръката на Бети Ийсти.
— Горкият й съпруг ще има да слуша дни наред „Фернандо това“ и „Фернандо онова“ — подхвърли Аби и отново се изкиска.
— Дамите ще останат много разочаровани, когато открият, че се опитват да оседлаят неподходящия кон — отбеляза Фернандо. — Приятелите ти ми разказаха най-очарователни истории, Даяна. Знаеше ли, че вампирите всъщност са много гушкави, когато намерят истинската любов?
— Не бих казала, че Матю се е превърнал в плюшено мече — иронично възразих аз.
— А, но нямаш представа какъв беше преди — с дяволита усмивка каза Фернандо.
— Фернандо! — извика Сара от кухнята. — Ела да ми помогнеш да запаля тъпия огън. Все не тръгва.
Изобщо не можех да си представя защо й трябваше да пали огън в тая жега, но Сара твърдеше, че Ем винаги палела огън на Празника на жътвата и толкоз.
— Дългът зове — промърмори Фернандо и леко се поклони на Аби. Тя се изчерви досущ като Бети Ийсти.
— Ще дойдем с теб. — Кейлъб хвана Грейс за ръката. — Хайде, половинке.
Матю гледаше как Прат се изнасят в кухнята. В ъгълчето на устата му играеше усмивка.