— Решението трябва да се остави на Сара — каза Вивиан.
— Навремето бих смятала, че цялата тази история с тъкането трябва да се сподели. Но видях вещици да правят ужасни неща едни на други. Нямам предвид единствено Емили. — Сара ме погледна, но не се впусна в подробности.
— Мога да държа Кора вътре — през повечето време. Дори мога да престана да ходя в града. Но няма да съм в състояние да крия вечно, че съм различна, колкото и добра да е прикриващата ми магия — предупредих ги аз.
— Това ми е ясно — спокойно рече Вивиан. — Но не става въпрос само за тест, а и за възможност. Когато вещиците са се заели да унищожат тъкачите в далечното минало, ние сме изгубили не само живот. А кръвни линии, вещина, познание. И то само защото сме се страхували от сила, която не сме разбирали. Това е шансът ни да започнем отначало.
— „Буря ще бушува и океан ще застене — зашепнах аз, — щом Гавраил на море и на суша застане. И надуе ли тръбата си страшна, стар свят умира и нов се ражда.“
Наистина ли се намирахме насред точно такава промяна?
— Къде научи това? — остро попита Сара.
— Баба Алсъп ми го каза. Било е пророчеството на нейната учителка, майка Урсула.
— Знам чие пророчество е, Даяна — каза Сара. — Майка Урсула е била прочута с изкуството си и голям ясновидец.
— Така ли? — Запитах се защо баба Алсъп не ми го беше казала.
— Да, така. Като историк си ужасно невежа за вещерската традиция — скастри ме Сара. — Проклета да съм. Научила си се как да тъчеш заклинания не от друг, а от ученичка на Урсула Шиптън. — В гласа й се долавяше истинско уважение.
— В такъв случай не сме изгубили всичко, стига да не изгубим теб — тихо рече Вивиан.
Аби и Кейлъб натовариха микробуса си със столове, останала храна и деца. Бях на алеята и им махах за довиждане, когато Вивиан дойде при мен с кутия картофена салата в ръка.
— Ако искаш Сара да излезе от състоянието си и да престане да зяпа онова дърво, разкажи й повече за тъкането. Покажи й как го правиш, поне доколкото можеш.
— Все още не съм много добра, Вивиан.
— Това е още една причина да се възползваш от помощта й. Сара може и да не е тъкачка, но знае за архитектурата на заклинанията повече от всяка вещица, която съм срещала. Това ще й даде цел, след като Емили я няма. — Вивиан стисна окуражително ръката ми.
— А сборът?
— Кейлъб казва, че това е тест — отвърна тя. — Да видим дали можем да го минем.
Вивиан потегли по алеята и фаровете на колата й осветиха старата ограда. Върнах се в къщата, изключих осветлението и се качих горе при съпруга си.
— Заключи ли външната врата? — попита Матю и остави книгата си. Беше се изпънал на леглото, което едва побираше дългото му тяло.
— Не можах. Бравата е секретна, а Сара е изгубила ключа. — Погледът ми се насочи към ключа на спалнята, който къщата ни беше пробутала по-рано. Спомените за онази нощ ме накараха да се усмихна.
— Доктор Бишъп, да не би да се чувствате развратна? — Тонът на Матю беше колкото изкусителен, толкова и ласкаещ.
— Женени сме. — Изритах обувките си и започнах да разкопчавам блузата си. — Мой съпружески дълг е да имам плътски желания, в които си замесен и ти.
— А мое съпружеско задължение е да ги удовлетворявам. — Матю се озова мълниеносно от леглото до бюрото. Нежно дръпна пръстите ми и разкопча копчето. После следващото и следващото. Всеки сантиметър разголена плът получаваше целувка и лек натиск на зъбите му. Пет копчета по-късно леко треперех на влажния летен въздух.
— Колко странно, че трепериш — промърмори той и плъзна ръце зад гърба ми, за да разкопчае сутиена. Устните му докоснаха сърповидния белег до сърцето ми. — Не ми се виждаш студена.
— Всичко е относително, вампире. — Стиснах кичур от косата му и той се засмя. — Сега, ще ме любиш ли, или просто искаш да ми премериш температурата?
По-късно вдигнах ръце пред себе си и започнах да ги обръщам на сребристата светлина. Средният и безименният пръст на лявата ми ръка имаха цветна ивица, единият като лунен лъч, а другият златен като слънцето. Другите върви леко бяха избледнели, макар че перлените възли все още се различаваха на бледата плът на китките.
— Какво според теб означава това? — попита Матю, докато устните му се плъзгаха по косата ми, а пръстите му рисуваха осмици и кръгове по раменете ми.
— Че си се оженил за татуирана дама или за обсебена от извънземни. — Покрай новия живот, растящ в мен, Кора, а сега и тъкачните ми върви започнах да се чувствам тясно в собствената ми кожа.
— Много се гордея с теб тази вечер. Толкова бързо намери начин да спасиш Грейс.
— Изобщо не се замислих. Когато тя изпищя, викът й сякаш завъртя някакъв ключ в мен. Всичко беше инстинкт. — Извъртях се в обятията му. — Онзи дракон още ли е на гърба ми?