— Не го докосвай! — извика Сара, събуждайки Кора от дрямката й. Отскочих от книгата и Сара се завтече и улови възела под един буркан.
Двете вперихме поглед в НМО — непознатия магически обект.
— Сега какво ще правим? — Винаги мислех за заклинанията като за живи, дишащи създания. Изглеждаше ми грубо да го държим уловено.
— Не съм сигурна, че можем да направим нещо. — Сара взе лявата ми ръка и я обърна, разкривайки почернял палец.
— Изцапала съм се с мастило — обясних.
Тя поклати глава.
— Това не е мастило. А цветът на смъртта. Ти уби заклинанието.
— Как така съм го убила? — Рязко отдръпнах ръката си и я скрих зад гърба си като дете, хванато да бърка в буркана със сладки.
— Без паника — рече Сара. — Ребека се научи да го контролира. Ти също можеш.
— Майка ми ли? — Сетих се как Сара и Вивиан се бяха спогледали продължително снощи. — Знаела си, че може да се случи нещо подобно.
— Едва след като видях лявата ти ръка. По нея има всички цветове на висшата магия, като екзорсизъм и гадателство, докато дясната ти ръка носи цветовете на занаята. — Тя замълча за момент. — Има цветове и на тъмната магия.
— Добре поне, че съм деснячка. — Беше опит за шега, но треперещият ми глас ме издаде.
— Не си деснячка. Служиш си еднакво добре и с двете ръце. Предпочиташ дясната, защото онази ужасна начална учителка твърдеше, че леваците били демонични създания. — Сара се беше погрижила учителката да бъде порицана. След първия празник на Вси светии в Медисън госпожица Съмъртън беше напуснала.
Исках да кажа, че висшата магия не ме интересува, но от устата ми не излезе нито звук.
Сара ме погледна тъжно.
— Не можеш да излъжеш друга вещица, Даяна. Особено стара кримка като мен.
— Никакви тъмни магии. — Емили беше умряла, докато се е опитвала да призове и обвърже дух, вероятно този на майка ми. Питър Нокс също се интересуваше от тъмните аспекти на занаята. Тъмната магия присъстваше и в Ашмол 782 — да не говорим, че там смъртта изобщо не можеше да се побере на един палец.
— Не е задължително тъмното да означава зло — успокои ме Сара. — Новолунието зло ли е?
Поклатих глава.
— Тъмната луна е време на ново начало.
— А совите? Паяците? Прилепите? Драконите? — Сара използваше учителския си глас.
— Не — признах аз.
— Не. Не са зли. Хората измислят тези истории за луната и нощните създания, защото те символизират неизвестното. Не е съвпадение, че символизират и мъдростта. Няма нищо по-силно от знанието. Затова толкова внимаваме, когато учим някого на тъмна магия. — Тя взе ръката ми. — Черното е цветът на богинята като старица, а също на укриването, лошите поличби и смъртта.
— А тези? — Размърдах трите други пръста.
— Тук имаме цвета на богинята като девица и ловджийка — каза тя и сгъна сребърния ми среден пръст. Сега разбрах защо гласът на богинята беше прозвучал по онзи начин. — А това е цветът на светската власт. — Тя прегъна златния ми безименен пръст. — Колкото до кутрето, бялото е цветът на гадаенето и пророчеството. Освен това се използва за разваляне на проклятия и прогонване на нежелани духове.
— Като изключим смъртта, не звучи чак толкова ужасно.
— Както казах, не е задължително тъмното да означава зло — изтъкна Сара. — Вземи например светската власт. В добродетелни ръце тя е сила за добро. Но ако някой злоупотреби с нея за лични облаги или за да навреди на другите, тя може да бъде ужасно разрушителна. Тъмнината зависи от вещицата.
— Ти каза, че Емили не била много добра във висшата магия. Ами мама?
— Ребека беше много добра в нея. От звънеца, книгата и свещта продължи направо към свалянето на луната — с тъга рече Сара.
Вече някои от нещата, които бих виждала да прави майка ми, започваха да се изясняват — като онази нощ, когато бе призовала привидения от една купа с вода. Ясен ставаше и огромният интерес на Питър Нокс към нея.
— Ребека обаче сякаш изгуби интерес към висшата магия, след като срещна баща ти. Единствените неща, които й допадаха тогава, бяха антропологията и Стивън. Както и ти, разбира се — добави Сара. — Не мисля, че се е занимавала много с висша магия след раждането ти.
„Или поне не там, където бихме могли да я видим с татко“ — помислих си аз.
— Защо не си ми казвала досега? — попитах на глас.
— Нали не искаше да имаш нищо общо с магията? — Лешниковите й очи се врязаха в моите. — Запазих някои от нещата на Ребека, ако случайно някога покажеш някакви способности. Къщата взе останалото.