Затананиках си с песента. Грабваше по типичния за седемдесетте начин.
— Само не започвай и ти — облещи се Сара. После отново се обърна към гримоара. — Дай ми малко очанка, ако обичаш. И включи кафеварката.
Послушно отидох до стария контакт и пъхнах шнура на кафеварката. От контакта изхвърчаха оранжеви и сини искри. Отскочих назад.
— Трябва ти бушон, за предпочитане купен през последното десетилетие. Иначе ще вземеш да подпалиш къщата — казах на Сара.
Тя продължи да мърмори, докато слагаше хартиен филтър в кафеварката и сипа в него богата колекция от билки.
Тъй като бяхме затворени в килера и Сара като че ли не се нуждаеше от помощта ми, нищо не ми пречеше да поработя върху думите, които да вървят със заклинанието ми против кошмари за деца. Отидох при шкафа на майка ми и намерих черно мастило, перо и лист хартия.
Матю почука по прозореца.
— Добре ли стe и двете? Надушвам нещо изгоряло.
— Малък проблем с тока! — извиках и размахах перото във въздуха. После си спомних, че Матю е вампир и ме чува идеално през камък, тухли, дърво, че дори и през стъкло на прозорец. Продължих по-тихо: — Нищо страшно.
"Над главата ми" свърши и започна "Правиш любенето забавно". Хубав избор, помислих си и се усмихнах на Матю. На кого му трябва диджей, когато си имаш магическо радио?
— Ох. Господи! Къщата премина на втория им албум — изстена Сара. — Мразя "Слухове".
— Откъде идва тази музика? — намръщи се Матю.
— От стария радиочасовник на мама. — Посочих го с перото. — Много си падаше по "Флийтуд Мак". — Погледнах към леля ми, която рецитираше думите от заклинанието на Клара Бишъп, запушила ушите си с длани. — Но това не се отнася за Сара.
— Аха. — Матю престана да се мръщи. — Е, тогава ви оставям. — Той опря длан в стъклото, пожелавайки ми безмълвно довиждане.
Сърцето ми се изпълни. Любенето с Матю не беше всичко, което исках да правя, но той определено беше единственият за мен. Искаше ми се помежду ни да няма стъкло, за да мога да му го кажа.
Стъклото е само пясък и огън. Струйка дим по-късно и на перваза имаше само купчина пясък. Протегнах ръка през празната рамка и плеснах ръката му.
— Благодаря, че намина да ни видиш. Интересен следобед. Имам много да ти разказвам.
Матю примигва към сплетените ни ръце.
— Правиш ме много щастлива, да знаеш.
— Старая се — със стеснителна усмивка рече той.
— И успяваш. Мислиш ли, че Фернандо ще успее да спаси Сара? — Сниших глас. — Къщата заклещи вратите и прозорците на килера и тя е на път да избухне. След като излезе, ще има нужда от цигара и силно питие.
— Фернандо от доста време не е спасявал жена в беда, но съм сигурен, че помни как се прави — увери ме Матю. — Къщата ще го пусне ли?
— Дай и пет минути или докато музиката спре, което стане първо. — Дръпнах ръката си и му изпратих въздушни целувка. В нея имаше доста повече огън и вода от обичайното, както и достатъчно въздух, за да се лепне с мляскащ звук на бузата му.
Върнах се при работната маса и потопих перото на майка ми в мастилото. Миришеше на къпини и орехи. Благодарение на опита ми с експериментите по писане в елизабетинската епоха успях да запиша заклинанието за възглавничките за сън на Сара без нито едно петно.
Духнах леко върху мастилото. Реших, че се получи доста сносно. Много по-добро от заклинанието ми за огън, а и достатъчно лесно, за да бъде запомнено от децата. Когато семенниците се изсушат и покритието им бъде махнато, щях да запиша заклинанието с малки букви направо върху сребристата повърхност.
Смъкнах се от високия стол, изгаряйки от желание да покажа творението си на Сара. Беше достатъчно да видя лицето й, за да реша да изчакам, докато леля ми не си получи цигарата и уискито. Десетилетия наред се беше надявала, че ще проявя някакъв интерес към магията. Можех да изчакам още двайсет минути за диплома по Заклинания за сън 101.
Леко потръпване зад мен ме предупреди за призрачно присъствие миг преди да усетя нежно като пух докосване по раменете ми.
— Добра работа, фъстъче — прошепна познат глас. — И отличен музикален вкус.
Завъртях глава, но зад мен нямаше нищо, освен едва доловимо зелено петънце, но нямаше нужда да видя баща си, за да знам, че е там.
— Благодаря, татко — тихо рекох аз.
11.