— И в двата случая нямах избор. — Шампие щеше да отнеме всичките ми спомени и да нарани хората, които се опитваха да ми помогнат. Жулиет пък се беше опитала да убие Матю — и щеше да успее, ако не бях призовала богинята.
— Напротив, имаше. — Матю целуна пръстите ми. — Ти избра смърт за тях и живот за мен, живот за Луиза и Кит, макар че те се опитаха да те наранят, живот за Джак, когато го доведе в дома ни на Блекфрайърс, вместо да го оставиш да умре от глад на улицата, живот за малката Грейс, когато я спаси от огъня. Независимо дали го осъзнаваш или не, всеки път ти плащаш цената.
Знаех каква цена бях платила за оцеляването на Матю, макар че той нямаше и представа — животът ми принадлежеше на богинята дотогава, докогато тя поиска.
— Филип беше единственото друго създание, което познавам и което е вземало решения на живот и смърт така бързо и инстинктивно като теб. Цената, която плати той, бе ужасна самота, която растеше с времето. Дори Изабо не можеше да я прогони. — Матю опря чело в моето. — Не искам такава да бъде и твоята съдба.
Моята съдба обаче не ми принадлежеше. Време беше да го кажа на Матю.
— Нощта, когато те спасих. Помниш ли я? — попитах глухо.
Матю кимна. Не обичаше да говори за нощта, когато и двамата едва не изгубихме живота си.
— Девицата и старицата бяха там. Двата аспекта на богинята. — Сърцето ми биеше лудо. — Извикахме Изабо, след като ми помогна да се съвзема, и аз й казах, че съм ги видяла. — Затърсих по лицето му знак, че ме разбира, но той още изглеждаше озадачен. — Не аз те спасих, Матю. Богинята го направи. Аз я помолих.
Пръстите му се впиха в ръката ми.
— Кажи ми, че не си сключила сделка с нея.
— Ти умираше, а аз нямах достатъчно сила, за да те спася. — Вкопчих се в ризата му. — Кръвта ми нямаше да е достатъчна. Но богинята извлече живота от онзи стар дъб, за да мога да те нахраня от вените си.
— А в замяна? — Хватката на Матю се стегна и той ме повдигна, докато краката ми почти се откъснаха от земята. — Твоите богове и богини не раздават дарове, без да поискат нещо в замяна. Знам го от Филип.
— Казах й да вземе когото и да било, каквото и да било, само и само да те спаси.
Матю внезапно ме пусна.
— Емили?
— Не — поклатих глава. — Богинята искаше живот за живот, не смърт за живот. Тя избра моя. — Очите ми се напълниха със сълзи, когато видях изражението на лицето му. — Не знаех какво е решението й, докато не изтъках първото си заклинание. Тогава я видях. Тя ми каза, че още има работа за мен.
— Ще оправим това. — Матю направо ме повлече към портата на градината. В тъмната нощ маргаритките бяха единствените ми ориентири. Стигнахме бързо кръстопътя. Матю ме бутна в центъра.
— Не можем — запротестирах аз.
— Ако успееш да изтъчеш десетия възел, ще можеш да отмениш всяко обещание, което си дала на богинята — грубо рече той.
— Не! — Стомахът ми се сви и гърдите ми пламнаха. — Не мога просто да махна с ръка и да накарам сделката ни да изчезне.
Мъртвите клони на древния дъб, който бе пожертвала богинята, едва се виждаха. Земята под краката ми сякаш се раздвижи. Погледнах надолу и видях, че стоя в самия център на кръстопътя. Изгарящото усещане в сърцето се спусна по ръцете и пръстите ми.
— Няма да обвързваш бъдещето си с някакво си капризно божество. Не и заради мен — процеди Матю. Гласът му трепереше от ярост.
— Не говори лошо за богинята тук — предупредих го. — Не съм влизала в твоята църква, за да се подигравам с твоя бог.
— Щом няма да нарушиш обещанието си към богинята, тогава използвай магията си, за да я призовеш. — Той дойде при мен на мястото, където пътеките се пресичаха.
— Махни се от кръстопътя, Матю. — Вятърът се виеше около краката ми в магическа буря. Кора изписка в нощното небе и остави след себе си огнена диря като комета. Закръжи над нас и закряска предупредително.
— Няма да се махна, докато не я призовеш. — Краката на Матю не помръднаха от мястото си. — Няма да плащаш за моя живот със собствения си.
— Изборът беше мой. — Косата ми пращеше около лицето ми, по шията ми се гърчеха огнени пипала. — И избрах теб.
— Няма да ти позволя.
— Вече е сторено. — Сърцето ми блъскаше лудешки и неговото отвръщаше. — Ако богинята иска да изпълня някаква нейна цел, ще го направя, и то с радост. Защото ти си мой, а аз още не съм приключила с теб.
Последните ми думи бяха почти същите като онези, които ми беше казала богинята. Звъняха от сила, която укроти вятъра и заглуши крясъците на Кора. Огънят във вените ми утихна, изгарящото усещане се превърна в тлееща жарава, когато връзката между Матю и мен се затегна и стана блестяща и силна.