Поливах обилно растенията, когато някой ме сграбчи в прегръдката си.
— Слава богу! Толкова се безпокоях за теб. — Дълбокият глас беше приглушен от китарите и барабаните, но въпреки това го познах. Тутакси махнах слушалките от ушите си и се обърнах към най-добрия си приятел. Дълбоките му кафяви очи бяха пълни със загриженост.
— Крис! — прегърнах широките му рамене. — Какво правиш тук? — Вгледах се в лицето му за промени, но не открих нищо. Същата късо подстригана къдрава коса, същата орехова кожа, същите високи скули под прави вежди, същата широка уста.
— Търся те! — отвърна Крис. — Какво става, по дяволите? Изчезна вдън земя миналия ноември. Не отговаряш на телефона и имейла си. Поглеждам есенната учебна програма и не те виждам в нея! Наложи се да напия декана на историческия факултет, преди да изтърси, че си в отпуска по болест. Мислех си, че умираш, а не че си бременна.
Е, едно нещо по-малко за съобщаване.
— Съжалявам, Крис. Там, където бях, мобилните телефони нямаха обхват. И интернет нямаше.
— Можеше да ми се обадиш оттук. — Крис още не беше готов да ме остави на мира. — Оставях съобщения на лелите ти, пращах писма. Никой не отговори.
Усещах погледа на Матю, студен и настоятелен. Долавях и вниманието на Фернандо.
— Кой е този, Даяна? — тихо попита съпругът ми, заставайки до мен.
— Крис Робъртс. А ти кой си, по дяволите? — поиска да знае Крис.
— Това е Матю Клермон, колега от колежа „Ол Соулс“, в Оксфорд. — Поколебах се. — И мой съпруг.
Ченето на Крис увисна.
— Крис! — Сара му махна от задната веранда. — Ела тук да те прегърна!
— Здрасти, Сара! — вдигна ръка за поздрав той. После се обърна и ме погледна обвинително. — Значи си се омъжила?
— Ще останеш за уикенда, нали? — извика Сара.
— Зависи. — Проницателният поглед на Крис се премести от мен върху Матю и обратно.
— От? — Веждите на Матю се повдигнаха с аристократична надменност.
— От това колко време ще ми е нужно да разбера защо Даяна се е омъжила за някого като теб, Клермон, и дали я заслужаваш. И не си прави труда да се държиш като господаря на имението. Произхождам от много поколения полски работници. Не съм впечатлен — подхвърли Крис и тръгна към къщата. — Къде е Ем?
Сара замръзна и лицето й пребледня. Фернандо скочи на верандата и застана до нея.
— Защо не влезем? — промърмори той, опитвайки се да я отведе вътре.
— Може ли да поговорим? — попита Матю и постави ръка върху рамото на Крис.
— Всичко е наред, Матю. Наложи се да кажа на Даяна. Мога да кажа и на Крис. — Сара преглътна с мъка. — Емили получи инфаркт. Почина през май.
— Господи, Сара. Толкова съжалявам. — Крис я прегърна в не толкова смазваща версия на прегръдката, с която дари мен, и леко се залюля, стиснал силно очи. Сара се люлееше с него, тялото й бе отпуснато и открито, а не стегнато и изпълнено с мъка. Леля ми още не беше преживяла смъртта на Емили — също като Фернандо, тя може би никога нямаше да се оправи след тази огромна загуба, — но вече имаше отделни знаци, че започва бавният процес на учене как да живееш отново.
Тъмните очи на Крис се отвориха и ме погледнаха над рамото на Сара. В тях се четеше гняв и болка, както и печал, и въпроси, очакващи отговори. „Защо не ми каза? Къде беше? Защо не позволи да ти помогна?“
— Бих искала да поговоря с Крис — тихо рекох. — Насаме.
— Най-удобно ще ви е в топлата стая. — Сара се отдръпна и избърса очи. Кимането й към мен ме окуражи да му разкажа семейната тайна. Съдейки по стиснатите зъби, Матю не беше склонен да прояви подобно великодушие.
— Извикай ме, ако ти потрябвам. — Той вдигна ръката ми към устните си. Последва предупредително стискане, леко гризване по кокалчето на безименния ми пръст, напомняне — за мен и за него, — че сме съпруг и съпруга. Накрая ме пусна с неохота.
Двамата с Крис минахме през къщата на път за топлата стая. Щом влязохме, затворих двойната врата.
— Омъжена си за Матю Клермон? — избухна Крис. — Откога?
— От около десет месеца. Всичко стана много бързо — извинително обясних.
— На кого го казваш! — Той сниши глас. — Предупредих те с каква репутация се ползва сред жените. Клермон може да е голям учен, но също така е прочут негодник! Освен това е твърде стар за теб.