— Кажи ми адреса, Мириам — спокойно рече Матю.
— Той е, Матю. Бенджамин — прошепна тя. — И на плика нямаше печат. Явно още е тук. В Оксфорд.
Скочих от леглото, треперейки в мрака преди зазоряване.
— Прати ми адреса — повтори Матю.
В коридора се появи светлина.
— Какво става? — Крис застана до Фернандо на прага, като търкаше сънените си очи.
— Обажда се колега на Матю от Оксфорд, Мириам Шепард. Нещо е станало в лабораторията — обясних му.
— О. — Крис се прозя. Тръсна глава, за да се разсъни, и се намръщи. — Да не е онази Мириам Шепард, която написа класическата статия как инбридингът при животните в зоопарка води до загуба на хетерозиготността?
Бях прекарала много време сред учени, но това рядко ми помагаше да разбера какво точно казват.
— Същата — промърмори Матю.
— Мислех си, че е мъртва — рече Крис.
— Не съвсем — обади се Мириам с пронизителното си сопрано. — С кого говоря?
— Крис... Кристофър Робъртс. От университета в Йейл — запелтечи той. Звучеше като докторант, който се представя на първата си конференция.
— О. Последната ви статия в „Сайънс“ ми хареса. Изследователският ви модел е впечатляващ, макар че заключенията са напълно погрешни. — Мириам звучеше повече като себе си, когато критикуваше колега. Матю също забеляза положителната промяна.
— Накарай я да продължи да говори — прошепна Матю на Крис и даде тиха команда на Фернандо.
— Това Мириам ли е? — попита Сара, докато пъхаше ръцете си в ръкавите на халата си. — Вампирите нямат ли си часовници? Три сутринта е!
— Какво им е на заключенията ми? — недоволно попита Крис.
Фернандо се върна и подаде на Матю лаптопа му. Вече беше включен и сиянието на монитора освети стаята. Сара се пресегна и завъртя ключа, прогонвайки останалата тъмнина. Въпреки това усещах как сенките притискат къщата.
Матю седна на края на леглото с лаптопа на коляно. Фернандо му подхвърли друг мобилен телефон и Матю го включи към компютъра.
— Видя ли съобщението на Бенджамин? — Мириам говореше по-спокойно отпреди, но страхът в гласа й бе все така силен.
— В момента го отварям.
— Не използвай интернет връзката на Сара! — Вълнението й бе осезаемо. — Той следи трафика на сайта. Може да разбере къде сте по айпи адреса.
— Всичко е наред — успокои я Матю. — Използвам телефона на Фернандо. А компютърджиите на Болдуин се погрижиха никой да не може да проследи местоположението ми по него.
Сега разбрах защо Болдуин ни беше осигурил нови мобилни телефони, преди да напуснем Сет-Тур, бе променил всичките ни тарифни планове и беше прекратил договора с интернет доставчика на Сара.
На екрана се появи празна стая. Беше облицована с бели плочки и напълно празна с изключение на стар умивалник с външни тръби и маса за аутопсии. На пода имаше канал. Датата и часът бяха изписани в долния ляв ъгъл, секундите пълзяха напред.
— Какво е онова там? — Крис посочи купчина парцали на пода. Тя се размърда.
— Жена — каза Мириам. — Лежи там, откакто влязох в сайта преди десет минути.
Веднага след като чух думите й, успях да различа тънките ръце и крака, извивката на гърдите и корема. Парцалите отгоре й не бяха достатъчни да я предпазят от студа. Жената потръпна и изскимтя.
— А Бенджамин? — попита Матю, без да сваля поглед от екрана.
— Пресече стаята и й каза нещо. После погледна право към камерата. И се усмихна.
— Каза ли още нещо? — продължи с въпросите Матю.
— Да. „Здрасти, Мириам.“
Крис се наведе над рамото на съпруга ми и докосна тракпада на компютъра. Образът се увеличи.
— По пода има кръв. И тя е окована с вериги за стената. — Крис впери поглед в мен. — Кой е Бенджамин?
— Синът ми. — Матю го стрелна с поглед и отново насочи вниманието си към екрана.
Крис скръсти ръце на гърдите си и се загледа с немигащи очи в образа.
От тонколоните на компютъра зазвуча тиха музика. Жената се сви до стената с широко отворени очи.
— Не — изстена тя. — Не отново. Моля ви. Не. — Гледаше право в камерата. — Помогнете.
По ръцете ми проблеснаха цветове и възлите на китките ми пламнаха. Усетих тръпки — глухи, но нямаше как да ги сбъркам.
— Тя е вещица. Тази жена е вещица. — Докоснах екрана. Когато отдръпнах пръста си, към него бе закрепена тънка зелена нишка.
Нишката се скъса.
— Тя може ли да ни чува? — попитах Матю.
— Не — мрачно отвърна той. — Не ми се вярва. Бенджамин иска аз да го слушам.
— Не говори c гостите. — Синът на Матю не се виждаше никакъв, но познах студения глас. Жената моментално се сви и обгърна тялото си с ръце.