Бенджамин приближи камерата, докато лицето му изпълни екрана. Жената още се виждаше зад рамото му. Беше се постарал с постановката.
— Имаме си още един посетител. Матю, разбира се. Колко хитро, че си маскирал местоположението си. Скъпата Мириам също е все още с нас, доколкото виждам.
Бенджамин отново се усмихна. Нищо чудно, че Мириам беше потресена. Гледката бе ужасяваща — извити устни и мъртви очи, които помнех от Прага. Дори след повече от четири столетия Бенджамин приличаше на мъжа, когото рави Льов наричаше хер Фукс.
— Харесва ли ви лабораторията ми? — Той разпери ръце, показвайки стаята. — Не е оборудвана така добре като твоята, Матю, но аз не се нуждая от много. Опитът наистина е най-добрият учител. Достатъчен ми е единствено отзивчив опитен образец. А топлокръвните разкриват далеч повече от животните.
— Господи — промърмори Матю.
— Надявах се, че при следващия ни разговор ще обсъждаме последния ми успешен експеримент. Нещата обаче не се развиха точно по плана. — Бенджамин завъртя глава и гласът му стана заплашителен. — Нали?
Музиката зазвуча по-силно и жената на пода изстена и се помъчи да запуши ушите си.
— А преди обичаше Бах — с подигравателно тъжен тон подхвърли Бенджамин. — Особено „Страсти по Матея“. Гледам да ги пускам всеки път, когато я вземам. И сега кучката става необяснимо тревожна всеки път, когато чуе първите звуци. — Той затананика мелодията.
— Дали има предвид онова, което си мисля? — с безпокойство попита Сара.
— Бенджамин изнасилва многократно онази жена — каза Фернандо с едва сдържана ярост. За първи път виждах вампира зад безгрижната му фасада.
— Защо? — попита Крис.
Преди някой да успее да отговори, Бенджамин продължи:
— Веднага щом покаже признаци на забременяване, музиката спира. Това е наградата й, че си е свършила работата и ми е доставила удоволствие. Само че понякога природата има други идеи.
Веднага проумях значението на думите му. Подобно на йерусалимската от миналото, тази вещица трябваше да е тъкачка. Закрих уста с длан, когато жлъчта се надигна в гърлото ми.
Блясъкът в очите на Бенджамин се засили. Той нагласи камерата и увеличи образа на кървавите петна по краката на жената и по пода.
— За съжаление, вещицата пометна. — Гласът му беше безстрастен като на учен, докладващ резултатите от изследванията си. — Беше в четвъртия месец, най-дългият период, през който успя да задържи плода. Засега. Синът ми я оплоди миналия декември, но тогава тя пометна на осмата седмица.
Ние с Матю също бяхме заченали първото си дете през декември. Бях пометнала рано, горе-долу по същото време като вещицата на Бенджамин. Разтреперих се заради тази нова връзка между мен и жената на пода. Матю ме прегърна през кръста, за да ме успокои.
— Бях толкова сигурен, че способността ми да зачена дете е свързана с кръвожадността, която ми даде — дар, който споделих с много от собствените си деца. След като вещицата пометна първия път, аз и синовете ми се опитахме да оплодим демони и човеци, но без успех. Стигнах до заключението, че трябва да има някакъв специален репродуктивен афинитет между вампири с кръвожадност и вещици. Но сегашните неуспехи означават, че ще трябва да преразгледам хипотезата си.
Бенджамин придърпа един висок стол към камерата и седна, без да обръща внимание на растящия ужас на жената зад него. Бах продължаваше да звучи на заден план.
— Има и нещо друго, което трябва да взема предвид в разсъжденията си — твоя брак. Новата ти жена успя ли да замести Елинор в чувствата ти? Лудата Жулиет? Горката Селия? Онази пленителна вещица, която срещнах в Прага? — Бенджамин щракна с пръсти, сякаш се мъчеше да си спомни нещо. — Как беше името й? Даяна?
Фернандо изсъска. Кожата на Крис настръхна. Той погледна Фернандо и се отдръпна.
— Разбрах, че новата ти жена също е вещица. Защо никога не споделяш идеите си с мен? Трябва да знаеш, че бих те разбрал. — Бенджамин се наведе напред, сякаш имаше да каже нещо поверително. — В края на краищата, и двамата сме задвижвани от едни и същи мотиви — стремеж към власт, неутолима жажда за кръв, желание за отмъщение.
Музиката достигна кресчендо и жената започна да се люлее напред-назад в опит да се успокои.
— Няма как да не се запитам откога си знаел за силата в кръвта ни. Вещиците със сигурност знаят. Каква ли друга тайна може да съдържа Книгата на живота? — Бенджамин замълча, сякаш очакваше отговор. — Няма да ми кажеш, а? Е, добре тогава. Нямам друг избор, освен да продължа със собствения си експеримент. Не се безпокой. Рано или късно ще разбера как да забременя тази вещица. Или ще я убия, докато се опитвам. После ще потърся нова вещица. Може би твоята ще свърши работа.