Выбрать главу

Бенджамин се усмихна. Отдръпнах се от Матю, тъй като не исках да усети страха ми. Но изражението му ми каза, че знае какво изпитвам.

— Чао засега. — Бенджамин махна жизнерадостно. — Понякога позволявам да ме гледат как работя, но днес не съм в настроение за публика. Ще се погрижа да те уведомя, ако се случи нещо интересно. Междувременно няма да е зле да помислиш дали да не споделиш онова, което знаеш. Така можеш да ми спестиш усилията да питам жена ти.

С тези думи Бенджамин изключи образа и звука. Екранът почерня, единствено часовникът отброяваше времето в ъгъла.

— Какво ще правим? — попита Мириам.

— Ще спасим онази жена — каза Матю. Яростта му беше очевидна. — Като за начало.

— Бенджамин иска да се втурнеш презглава и да се разкриеш — предупреди го Фернандо. — Атаката ти трябва да бъде добре планирана и изпълнена безупречно.

— Фернандо е прав — подкрепи го Мириам. — Не бива да атакуваш Бенджамин, преди да си сигурен, че можеш да го унищожиш. Иначе излагаш Даяна на риск.

— Онази вещица няма да издържи още много! — възкликна Матю.

— Ако прибързаш и не успееш да поставиш Бенджамин на колене, той просто ще вземе друга и кошмарът ще продължи за поредното невинно създание — каза Фернандо и постави ръка върху ръката на Матю.

— Прав си. — Матю откъсна поглед от екрана. — Можеш ли да предупредиш Амира, Мириам? Тя трябва да знае, че Бенджамин вече държи една вещица и най-вероятно ще отвлече още някоя.

— Амира не е тъкачка. Не би могла да зачене от Бенджамин — отбелязах аз.

— Не мисля, че Бенджамин знае за тъкачите. Засега. — Матю потърка челюстта си.

— Какво е тъкач? — попитаха едновременно Мириам и Крис. Отворих уста да отговоря, но Матю леко поклати глава и се спрях.

— Ще ти кажа по-късно, Мириам. Ще направиш ли каквото те помолих?

— Разбира се, Матю — съгласи се тя.

— Обади ми се по-късно да кажеш как си. — Разтревоженият поглед на Матю се спря върху мен.

— Ако трябва, задуши Даяна с вниманието си, но аз нямам нужда от бавачка. Освен това имам работа за вършене.

Мириам затвори.

Секунда по-късно Крис нанесе силен ъперкът в челюстта на Матю. После ляв къс. Матю пресрещна удара с вдигната длан.

— Вече получих един заради Даяна. — Той сключи пръсти около юмрука на Крис. — В края на краищата, жена ми събужда защитните инстинкти у хората. Но не злоупотребявай с късмета си.

Крис не помръдна. Фернандо въздъхна.

— Откажи се, Робъртс. Няма да спечелиш двубой с вампир. — Той постави ръка на рамото на Крис, готов да го дръпне назад, ако се наложи.

— Ако позволиш на онова копеле да приближи на осемдесет километра от Даяна, няма да видиш следващия изгрев, независимо дали си вампир или не. Ясен ли съм? — процеди Крис, без да откъсва поглед от съпруга ми.

— Кристално ясен — отвърна Матю. Крис дръпна ръката си и Матю отпусна юмрук.

— Никой няма да мигне вече тази нощ. Не и след това — изохка Сара. — Трябва да поговорим. Имаме нужда от много кафе. И да не си помислила за безкофеиново, Даяна. Но първо ще изляза да изпуша една цигара, пък Фернандо да казва каквото ще. — Тя тръгна енергично към изхода. — Ще се видим в кухнята — добави през рамо.

— Не излизай от сайта. Когато включи отново камерата, Бенджамин може да направи или да каже нещо, което да издаде местоположението му. — Матю подаде на Фернандо лаптопа с все още включения към него телефон. Екранът продължаваше да е черен и онзи ужасен часовник все така отброяваше изминалото време. Матю кимна към вратата и Фернандо излезе след Сара.

— Да видим дали съм разбрал правилно. Злият копелдак на Матю се е захванал с някакво домашно генетично изследване, включващо наследствено състояние, отвлечена вещица и някакви полусурови идеи за евгеника. — Крис скръсти ръце на гърдите си. Липсваха някои детайли, но в общи линии беше успял да прецени ситуацията за нула време. — Във вчерашната приказка си пропуснала някои съществени части от сюжета, Даяна.

— Тя не знаеше за научните интереси на Бенджамин. Никой от нас не знаеше. — Матю се изправи.

— Но няма как да не си знаел, че злият ти копелдак е луд като кенефен плъх. Все пак е твой син. — Крис присви очи. — Според него и двамата имате онова кръвожадно нещо. Което означава, че и двамата представлявате опасност за Даяна.

— Да, знаех, че е нестабилен. И името му е Бенджамин. — Матю предпочете да не отговаря на втората половина от забележките на Крис.

— Нестабилен? Та онзи тип е психопат. Опитва се да създаде господарска раса от вампировещици. И защо гадното... Бенджамин не е затворен на сигурно място? Така нямаше да влезе с отвличания и изнасилвания в списъка на побъркани учени наред със Симс, Вершуер, Менгеле и Стенли.