— Да идем в кухнята — предложих и ги подкарах към стълбите.
— След теб — промърмори Матю и постави длан на кръста ми. Изпълнена с облекчение от спокойствието му, започнах да слизам.
Чу се тупване и приглушена ругатня.
Крис беше прикован към вратата. Ръката на Матю стискаше трахеята му.
— Съдейки по простащините, излезли от устата ти през последните двайсет и четири часа, единственото ми заключение е, че мислиш за Даяна като за едно от момчетата. — Матю ме изгледа предупредително, когато понечих да се намеся. — Само че грешиш. Тя е моя жена. И ще бъда благодарен, ако ограничиш вулгарните си изпълнения в нейно присъствие. Ясен ли съм?
— Кристално. — Крис го изгледа с ненавист.
— Радвам се да го чуя. — Матю мигом се озова до мен и ръката му отново докосна извивката на гръбнака ми, където се бе появил огнедишащият дракон. — Внимавай със стълбите mon coeur — прошепна той.
Когато стигнахме долния етаж, аз се озърнах назад към Крис. Той изучаваше Матю, сякаш виждаше някаква нова форма на живот — което в случая си беше точно така. Сърцето ми се сви. Матю може и да беше спечелил първите няколко битки, но войната между най-добрия ми приятел и съпруга ми далеч не бе приключила.
Когато Сара дойде при нас в кухнята, косата й лъхаше на тютюн и на хмела, който пълзеше по верандата. Махнах с ръка пред носа си — цигареният дим беше едно от малкото неща, от които още ми се гадеше в толкова напреднала бременност — и направих кафе. Когато то стана, разлях димящото съдържание на кафеника в чаши за Сара, Крис и Фернандо. Двамата с Матю предпочетохме чиста вода. Крис пръв наруши тишината.
— И тъй, Матю, ти и доктор Шепард изучавате от десетилетия наред генетиката на вампирите, за да разберете кръвожадността.
— Матю е познавал Дарвин. Той изучава произхода и еволюцията на създанията повече от няколко десетилетия. — Нямах намерение да казвам на Крис колко повече, но не исках да остава в неведение за възрастта на Матю, както беше станало с мен.
— Точно така. Синът ми работеше с нас. — Матю ме погледна, за да ме накара да млъкна.
— Да. Това го видях — каза Крис и един мускул на бузата му потръпна. — Макар че аз самият едва ли бих се фукал с подобно нещо.
— Не говоря за Бенджамин. А за другия ми син, Маркъс Уитмор.
— Маркъс Уитмор. — Крис изсумтя развеселено. — Май покриваме всички бази, доколкото виждам. Ти се занимаваш с еволюционна биология и неврология, Мириам Шепард е експерт по генетика на популациите, а Маркъс Уитмор е известен с изследванията си на функционалната морфология и с усилията да развенчае фенотипната гъвкавост. Страхотен изследователски екип си събрал, Клермон.
— Голям късметлия съм — благо рече Матю.
— Чакай малко. — Крис го изгледа изумено. — Еволюционна биология. Еволюционна физиология. Генетика на популациите. Разбирането как се предава кръвожадността не е единствената цел на изследванията ви. Опитвате се да очертаете еволюционния произход. Работите върху Дървото на живота, при това не само с човешките разклонения.
— Така ли се казва дървото в огнището? — попита Сара.
— Не мисля. — Матю потупа ръката й.
— Еволюция. Проклет да съм. — Крис се отблъсна от кухненския плот. — Значи сте открили общия прародител на хората и вас? — Той махна в наша посока.
— Ако под „вас“ имаш предвид създанията като демони, вампири и вещици, не. — Матю повдигна вежди.
— Добре. Какви са основните генетични разлики, които ни отделят едни от други?
— Вампирите и вещиците имат допълнителна двойка хромозоми — обясни Матю. — А демоните само една допълнителна хромозома.
— Разполагате ли с генетична карта на тези хромозоми?
— Да — потвърди Матю.
— В такъв случай сигурно работите върху този малък проект още преди деветдесета, за да не изоставате от човеците.
— Точно така — каза Матю. — И от шейсет и осма работя върху въпроса как се наследява кръвожадността, ако искаш да знаеш.
— Разбира се. Адаптирал си метода на Донахю за определяне на предаването на гените между поколенията — кимна Крис. — Добро попадение. Докъде си стигнал с разчитането? Откри ли гена на кръвожадността?
Матю се взираше в него, без да отговори.
— Е? — настоя Крис.
— Навремето имах учител като теб — хладно вметна Матю. — Докарваше ме до лудост.
— А аз имам студенти като теб. Не изкарват дълго в лабораторията ми. — Крис се облегна на масата. — Доколкото разбирам, не всеки вампир на планетата има това заболяване. Определи ли как точно се предава кръвожадността и защо някои се заразяват, а други не?