— Не напълно — призна Матю. — При вампирите е малко по-сложно, като се има предвид, че имаме трима родители.
— Трябва да ускориш темпото, приятел. Даяна е бременна. С близнаци. — Крис ме изгледа многозначително. — Предполагам, че си направил пълни генетични профили и на двама ви и си предвидил вероятността за наследяване на отделни черти от поколението ти, в това число и кръвожадността, но не само нея.
— През по-голямата част от годината бях в шестнайсети век. — Матю наистина не обичаше да го разпитват. — Нямах тази възможност.
— Значи е крайно време да започнеш — изтърси безцеремонно Крис.
— Матю работи върху нещо. — Погледнах към съпруга си за потвърждение. — Помниш ли? Намерих онзи лист с хиксове и нули.
— Хиксове и нули ли? Всемогъщи Боже! — Това сякаш потвърждаваше най-лошите страхове на Крис. — Казваш ми, че имате трима родители, но въпреки това упорито си оставаш привърженик на модела за наследяване на Мендел. Предполагам, че подобно нещо може да се очаква, щом си стар като пръстта и си познавал Дарвин.
— Веднъж се срещнах и с Мендел — хладно отвърна Матю с тона на раздразнен професор. — Впрочем, кръвожадността може да е характеристика по неговия модел. Не можем да отхвърлим тази възможност.
— Много малко вероятно — възрази Крис. — И не само заради проблема с тримата родители, който ще трябва да обмисля по-подробно. Той сигурно създава пълен хаос в данните.
— Обясни. — Матю събра пръсти пред лицето си.
— Нима трябва да обяснявам не-Менделовото наследяване на колега от „Ол Соулс“? — Крис повдигна вежди. — Някой трябва сериозно да прегледа политиката на назначаване в Оксфорд.
— Разбираш ли ги какво казват? — прошепна ми Сара.
— Само една от три думи — извинително признах.
— Имам предвид генна конверсия. Инфекциозно наследяване. Геномен импринтинг. Мозаицизъм. — Крис свиваше пръстите си един по един. — Тези неща говорят ли ти нещо, професор Клермон, или искаш да продължа с лекцията, която изнасям на първокурсниците си?
— Мозаицизмът не е ли форма на химеризъм? — Това беше единствената дума, която разпознах.
Крис ми кимна одобрително.
— Аз съм химера, ако това може да помогне.
— Даяна — изръмжа Матю.
— Крис е най-добрият ми приятел, Матю — казах аз. — И ако искаш да ти помогне да разбереш как вампири и вещици могат да се възпроизвеждат, да не говорим за откриването на лек за болестта, той трябва да знае всичко. Включително и резултатите от генетичния ми тест, между другото.
— Тази информация може да бъде убийствена, ако попадне в неподходящи ръце — заяви Матю.
— Прав е — съгласи се Крис.
— Много се радвам, че мислиш така — ехидно процеди Матю.
— Не се дръж с мен снизходително, Клермон. Знам опасностите от изследванията върху хора. Аз съм чернокож от Алабама и израснах в сянката на Тъскиги.* — Крис се обърна към мен. — Не разкривай генетичната си информация пред никого извън тази стая, дори да е облечен в бяла престилка. Всъщност, особено ако е облечен в бяла престилка.
* Градче в Алабама, чиито чернокожи работници изполичари били умишлено заразени със сифилис в началото на 30-те. Експериментът се пазел в тайна десетилетия наред, а когато през 40-те години на 20 в. било открито лекарство срещу сифилис, заразените не били лекувани, за да могат да се наблюдават крайните стадии на заболяването. Експериментът бил прекратен едва през 1972 г. и дава повод на някои привърженици на конспиративни теории да твърдят, че СПИН е умишлено създаден вирус. — Б. пр.
— Благодаря за приноса, Кристофър — сухо рече Матю. — Ще се погрижа да предам идеите ти на останалите от екипа ми.
— И какво ще правим с всичко това? — намеси се Фернандо. — Преди може и да не беше спешно, но сега... — Той погледна въпросително съпруга ми.
— Размножителната програма на Злия копелдак променя всичко — обяви Крис, преди Матю да успее да отвори уста. — Първо трябва да разберем дали кръвожадността е наистина фактор, който прави зачеването възможно, или става дума за комбинация от фактори. Трябва също да установим вероятността децата на Даяна да са заразени с болестта. За целта ще ни трябват генетичните карти на вещица и вампир.
— Ще ти трябва и моята ДНК — тихо допълних аз. — Не всички вещици могат да се възпроизвеждат.
— Значи трябва да е добра вещица? Или лоша? — Глупавите шеги на Крис обикновено ме караха да се усмихвам, но не и този път.