— Трябва да е тъкачка — отвърнах. — Трябва да анализираш конкретно моя геном и да го сравниш с този на други вещици. После трябва да направиш същото с Матю и вампирите без кръвожадност. Трябва да разбираме достатъчно добре болестта, за да можем да я лекуваме, в противен случай Бенджамин и децата му ще продължат да бъдат заплаха.
— Добре тогава. — Крис се плесна по бедрата. — Трябва ни лаборатория. И помощ. Както и куп данни и компютърно време. Мога да впрегна хората си в тази задача.
— Категорично не. — Матю скочи на крака. — Аз също имам лаборатория. Мириам работи върху проблемите на кръвожадността и геномите на създанията от известно време.
— В такъв случай тя трябва да дойде незабавно тук и да донесе със себе си работата си. Студентите ми са добри, Матю. Най-добрите. Ще видят неща, които ти и аз безусловно не виждаме.
— Да. Неща като вампири. И вещици. — Матю прокара пръсти през косата си. Крис сякаш се разтревожи от трансформацията в спретнатия му вид. — Не ми харесва идеята повече човеци да научават за нас.
Думите му ми напомниха кой трябваше да знае за последното съобщение на Бенджамин.
— Маркъс. Трябва да кажем на Маркъс.
Матю набра номера му.
— Матю? Всичко наред ли е? — попита Маркъс веднага щом вдигна.
— Не бих казал. Имаме ситуация. — Набързо му разказа за Бенджамин и отвлечената от него вещица. После съобщи причината. — Ако ти пратя адреса, ще поръчаш ли на Натаниел Уилсън да измисли как да постави сайта под постоянно наблюдение? А ако успее да открие откъде произлиза сигналът, ще ни спести страшно много време — добави.
— Смятай го за направено — отвърна Маркъс.
Матю тъкмо затвори и моят телефон иззвъня.
— Сега пък кой е? — учудих се и погледнах часовника. Слънцето тъкмо беше изгряло. — Ало?
— Слава богу, будна си — с облекчение въздъхна Вивиан Харисън.
— Какво е станало? — Усетих бодване в черния палец.
— Имаме неприятности — мрачно съобщи тя.
— Що за неприятности? — попитах. Сара лепна ухо на телефона ми. Махнах й да се разкара.
— Получих съобщение от Зидони фон Борке — каза Вивиан.
— Коя е Зидони фон Борке? — Никога досега не бях чувала това име.
— Една от вещиците на Паството — отговориха едновременно Вивиан и Сара.
14.
— Сборът се провали на теста. — Вивиан метна чантата си, която беше с размерите на ученическа, на кухненския плот и си наля чаша кафе.
— И тя ли е вещица? — шепнешком ме попита Крис.
— Да — отвърна Вивиан вместо мен и едва сега забеляза приятеля ми.
— О! — Той я погледна преценяващо. — Мога ли да ви взема проба от устната кухина? Безболезнено е.
— Може би по-късно. — Вивиан изведнъж се усети. — Извинете, но кой сте вие?
— Това е Крис Робъртс, Вивиан. Мой колега от „Иейл“. Молекулярен биолог. — Подадох й захарта и ощипах Крис по ръката, за да си трае. — Какво ще кажете да говорим в дневната? Главата ме цепи ужасно и краката ми са се надули като балони.
— Някой се е оплакал на Паството, че в Медисън се нарушава съглашението — съобщи ни Вивиан, след като се настанихме удобно на канапетата и фотьойлите пред телевизора.
— Знаеш ли кой? — попита Сара.
— Каси и Лидия. — Вивиан се загледа навъсено в кафето си.
— Мажоретките са ни натопили? — втрещи се Сара.
— Както и можеше да се очаква — вметнах аз. Двете бяха неразделни от деца, непоносими от тийнейджърки и неразличими от гимназията с вълнистите си руси коси и сините си очи. Нито Каси, нито Лидия бяха крили вещерския си произход. Двете заедно ръководеха групата на мажоретките и вещиците дадоха на Медисън най-успешния футболен сезон в историята, като вложиха заклинания за победа във всяко скандиране и движение.
— И какви по-точно са обвиненията? — Матю беше превключил на адвокатски режим.
— Че Даяна и Сара се забъркват с вампири — промърмори Вивиан.
— Забъркват? — вбеси се Сара.
Вивиан вдигна ръце във въздуха.
— Знам, знам. Звучи абсолютно неприлично, но те уверявам, че това бяха точните думи на Зидони. За щастие, тя е в Лас Вегас и не може да дойде лично, за да разследва. Сборовете на окръг Кларк здравата инвестират в недвижими имоти и използват заклинания в опитите си да подпират пазара на жилища.
— И какво правим сега? — попитах Вивиан.
— Трябва да отговоря. Писмено.
— Слава богу. Това означава, че можеш да излъжеш — с облекчение въздъхнах.
— Няма начин, Даяна. Тя е твърде умна. Гледах я как разпитва сбора от Сохо преди две години, когато отвориха онази обитавана от духове къща на Спринг Стрийт, точно където започва парадът на Вси светии. Майсторска работа. — Вивиан потрепери. — Дори успя да ги накара да разкажат как са издигнали врящ казан над парада и са го оставили да се рее във въздуха в продължение на шест часа. След посещението й сборът беше затворен за цяла година — никакви полети, никакви фокуси и абсолютно никакви екзорсизми. Още не са се оправили.