— Разбира се, че не изучаваме ориз — изгуби търпение Крис.
— Откога оризът прави секс, Хазмат? — Явно онзи умивалник с надписа беше неин.
— Шимпанзе? — Младежът, който направи предположението, беше красив по типично академичен начин, с тъмносиня оксфордска риза и вълниста кафява коса.
Крис огради е червен маркер една от идеограмите в горната част на екрана.
— Това прилича ли на 2А хромозома на шимпанзе?
— Не — оклюма младежът. — Горната част е твърде дълга. Прилича на човешка хромозома 2.
— Защото е човешка хромозома 2. — Крис изтри червения кръг и започна да номерира идеограмите. Стигна до двайсет и четвъртата и я огради. — Ето върху какво ще се съсредоточим този семестър. Хромозома двайсет и четири, известна оттук нататък като ХС, така че изследователският екип, който изучава генномодифицирания ориз в Озбърн, да не се изправи на нокти. Имаме много работа за вършене. ДНК е секвенирана, но са идентифицирани много малко функции на гените.
— Колко са основните двойки? — попита Шотгън.
— Някъде около четирийсет милиона — отвърна Крис.
— Слава богу — промърмори Шотгън, гледайки право към Матю. На мен ми звучеше ужасно много, но се зарадвах, че е доволен.
— Какво означава ХС? — попита една дребна азиатка.
— Преди да отговоря, искам да ви напомня, че всички тук сте дали на Тина подписана декларация за неразпространяване на информация — каза Крис.
— Да не работим върху нещо, което ще доведе до патент? — Един докторант потри ръце. — Отлично.
— Работим върху много деликатен и строго поверителен проект с големи последици. Случващото се в тази лаборатория си остава тук. Никакви приказки пред приятели. Никакви разкази на родители. Никакво фукане в библиотеката. Който проговори, събира си багажа и си заминава. Ясно?
Всички закимаха.
— Никакви лични лаптопи, никакви мобилни телефони, никакви снимки. Един терминал ще има достъп до интернет, но единствено Бийкър, Шотгън и Шерлок ще имат парола за достъп — продължи Крис, сочейки старшите изследователи. — Ще си водим бележки по старомодния начин, на ръка върху хартия. Бележниците ще се предават на Бийкър, преди да излезете. Онези, които за забравили как се използва химикалка, да се обърнат за помощ към Боунс.*
* Кости (англ.) — Б. пр.
Мършавият младеж с бележника се усмихна самодоволно. Малко неохотно студентите се разделиха с телефоните си и ги оставиха в пластмасовата кофа, с която Бийкър обходи помещението. Междувременно Шотгън събра лаптопите и ги заключи в един шкаф. След като лабораторията беше разчистена от контрабандна електроника, Крис продължи:
— Е, когато му дойде времето, ще решим да публикуваме откритията си. Да, професор Клермон, един ден те ще бъдат публикувани, защото учените правят тъкмо това — натърти Крис и погледна остро Матю. — След това на никого от вас няма да му се налага да се безпокои за кариерата си.
На лицата на всички цъфнаха усмивки.
— ХС означава „хромозома на създание“.
Усмивките се смениха с недоумяващи изражения.
— С-създание ли? — заекна Боунс.
— Нали ти казах, че е на извънземно — обади се студентът, който седеше до Хазмат.
— Не е пришълец от космоса, Мълдър — попари надеждите му Крис.
— Добро име — казах на Матю, който ме погледна неразбиращо. Но пък той нямаше телевизор. — После ще ти обясня.
— Върколак? — с надежда предположи Мълдър. Матю се намръщи.
— Дотук с предположенията — побърза да каже Крис. — Добре, народе. Който е демон, да вдигне ръка.
Ченето на Матю увисна.
— Какво правиш? — прошепнах на Крис.
— Проучване — отвърна той, докато оглеждаше помещението. След няколко секунди зашеметено мълчание Крис щракна с пръсти. — Хайде, не се стеснявайте.
Азиатката вдигна ръка. Както и един младеж, който приличаше на жираф с рижавата си коса и дългия врат.
— Трябваше да се досетя за Геймбой и Ексбокс* — промърмори Крис. — Друг?
* Игрови конзоли — Б. пр.
— Дейзи* — каза азиатката и посочи едно създание с отнесен поглед, облечено в яркожълто и бяло, което си тананикаше и зяпаше през прозореца.
* Маргаритка (англ.) — Б. пр.
— Сигурна ли си, Геймбой? — изуми се Крис. — Тя е толкова... ъъъ, организирана. И прецизна. Изобщо не прилича на теб и на Ексбокс.
— Дейзи още не знае — прошепна Геймбой и се намръщи загрижено. — Така че по-леко с нея. Когато разбереш какво си, като едното нищо можеш да изперкаш.
— Напълно разбираемо — съгласи се Крис.
— Какво е демон? — попита Скъли.