— И какво трябва да правим с това нещо? — с нескрито любопитство попита Мълдър.
— Да анализирате неговата ДНК — отвърнах. — Илюстрацията е нарисувана върху кожа. Бих искала да разбера каква е възрастта й, както и на какво създание е принадлежала.
— Току-що четох за подобни проучвания — намеси се Джонатан. — Правят анализ на митохондриална ДНК от средновековни книги. Надяват се по този начин да ги датират и да определят къде са били съставени. — Митохондриалната ДНК съдържаше информация, наследена от организма от всичките му предци от женски пол по майчина линия.
— Не е зле да свалите статиите за колегите ви, ако не са така добре осведомени като вас. — Матю изглеждаше доволен, че Джонатан е в крак с литературата. — Но освен митохондриална, ще извличаме и ядрена ДНК.
— Невъзможно — възрази Шотгън. — Кожата е минала през химическа обработка, за да се превърне в годен за писане пергамент. Старостта му и промените, настъпили при изработката, са повредили ДНК, ако изобщо може да се извлече достатъчно, за да се работи с нея.
— Трудно е, но не и невъзможно — поправи го Матю. — Имам богат опит в работата със стара и повредена ДНК. Методите ми би трябвало да са приложими и при този образец.
Присъстващите започнаха да разменят развълнувани погледи. И двата проекта бяха от онзи тип работа, за която си мечтаеха всички учени, независимо на какъв етап от кариерата си се намират.
— Не смятате, че крави или кози са дали кожите си за тази страница, нали, доктор Бишъп? — Неспокойният глас на Бийкър накара всички да млъкнат.
— Не. Мисля, че кожата е на демон, човек, вампир или вещица. — Сигурна бях, че не е човешка кожа, но не можех да изключа напълно тази вероятност.
— Човешка? — смая се Скъли. Перспективата да са били одрани други създания за създаването на книгата като че ли не я тревожеше.
— Антроподермична библиопегия — прошепна Мълдър. — Мислех си, че е просто мит.
— Технически не е антроподермична библиопегия — отбелязах. — Книгата, от която е този лист, не е само съшита от останки на създания, а е изцяло изработена от тях.
— Защо? — попита Боунс.
— Защо не? — загадъчно отвърна Дейзи. — Отчаяните времена изискват отчаяни мерки.
— Хайде да не избързваме — намеси се Матю и дръпна листа от пръстите ми. — Ние сме учени. Въпросът „защо“ идва след „какво“.
— Мисля, че за днес това е достатъчно — каза Крис. — Доколкото виждам, всички имате нужда от почивка.
— Имам нужда от бира — промърмори Джонатан.
— Малко е рано, но напълно те разбирам. Само не забравяйте едно. Раздрънкате ли се, край — строго напомни Крис. — Това означава и да не разговаряте помежду си по темата извън тези стени. Не искам някой да ви чуе.
— Ако някой ни чуе да си говорим за вещици и вампири, просто ще си помисли, че се майтапим — обади се Ексбокс. Геймбой кимна.
— Никакви приказки — повтори Крис.
Вратата се отвори. В лабораторията влезе дребна жена в къса минипола, червени ботуши и черна тениска с надпис ПАЗЕТЕ СЕ — ЩЕ СЕ ПРОБВАМ В НАУКАТА.
Мириам Шепард беше пристигнала.
— Коя сте вие? — остро попита Крис.
— Най-лошият ви кошмар. И новият мениджър на лабораторията. Здрасти, Даяна — кимна ми Мириам и посочи кутията с безалкохолно. — Чие е това?
— Мое — отвърна Крис.
— Никаква храна и напитки в лабораторията. Това се отнася в двойна степен за вас, Робъртс — заяви Мириам и го заплаши с пръст.
— От „Човешки ресурси“ не са ме уведомили, че пращат кандидат — смутено се обади Бийкър.
— Не съм кандидат. Попълних документите сутринта, бях наета и си получих етикетчето. — Мириам вдигна картата си, която беше прилежно закрепена за лентата, както и трябваше.
— Но аз трябваше да проведа интервю... — започна Крис. — Коя казахте, че сте?
— Мириам Шепард. И от „Човешки ресурси“ отмениха интервюто, когато им показах това. — Мириам извади телефона си. — Цитирам: „Да си замъкне задника в лабораторията ми в девет сутринта и след два часа да бъде готова да ми обясни грешките. Никакви извинения.“ — После извади два листа от чантата си, която беше пълна с лаптопи и папки. — Коя е Тина?
— Аз. — Усмихнатата Тина излезе напред. — Здравейте, доктор Шепард.
— Здрасти. Това е за теб, заповед за назначаване, писмено отказване от здравна осигуровка или нещо подобно. А това е официалното мъмрене на Робъртс за неприлично текстово съобщение. Погрижи се. — Мириам й предаде документите. После свали чантата от рамото си и я подхвърли на Матю. — Донесох всичко, което искаше.