Цялата лаборатория зяпна, когато пълната с компютри чанта полетя във въздуха. Матю я улови, без да повреди нито един лаптоп, а Крис погледна ръката на Мириам с нескрито възхищение.
— Благодаря, Мириам — каза Матю. — Надявам се пътуването да е минало без премеждия. — Тонът и подборът на думи бяха официални, но ясно личеше облекчението му, че я вижда.
— Тук съм, нали така? — язвително отвърна тя. После извади още един лист от задния джоб на миниполата си. Разгледа го и вдигна очи. — Бийкър?
— Тук. — Тя тръгна към Мириам с протегната ръка. — Джой Конъли.
— О, извинете. Имам само някакъв списък с нелепи прякори, взети от утайката на попкултурата, наред с няколко инициала. — Мириам стисна ръката на Бийкър, извади химикалка от ботуша си и задраска нещо, после си записа друго. — Приятно ми е да се запознаем. Проучването ви върху РНК ми хареса. Солидна работа. Беше ми много полезна. Да идем да пийнем кафе и да измислим какво трябва да се направи, за да въведем ред на това място.
— До най-близкото свястно кафене има доста път — извинително каза Бийкър.
— Неприемливо. — Мириам си записа още нещо. — Трябва ни кафене в мазето колкото се може по-скоро. На идване обиколих сградата и онова място пустее.
— Да дойда ли с вас? — попита Крис и пристъпи от крак на крак.
— Не сега — сряза го Мириам. — Сигурна съм, че имате по-важна работа за вършене. Ще се върна в един. Тогава ще искам да видя — направи справка със списъка — Шерлок, Геймбой и Скъли.
— А мен, Мириам? — обади се Шотгън.
— С теб ще наваксаме по-късно, Ричард. Радвам се да видя познато лице. — Тя отново погледна списъка. — Как те нарича Робъртс?
— Шотгън. — Устните на Ричард леко се извиха в крива усмивка.
— Предполагам, че е заради бързото секвениране, а не защото си започнал да ловуваш като човеците. — Мириам присви очи. — Това, което правим тук, ще бъде ли проблем за теб, Ричард?
— Не виждам защо — сви рамене той. — Паството и грижите му ни най-малко не ме вълнуват.
— Добре. — Мириам огледа новите си подопечни, които я зяпаха с открито любопитство. — Е? Какво чакате? Ако искате да правите нещо, винаги можете да измиете няколко стъкленици. Или да разопаковате кутии. Има цял куп в коридора.
Всички се пръснаха.
— Така си и знаех. — Тя се усмихна на Крис. Той изглеждаше нервен. — Колкото до теб, Робъртс, ще се видим в два часа. Трябва да обсъдим статията ти. И да разгледаме протоколите ти. След това можеш да ме заведеш на вечеря. На някое приятно място, където в менюто има стек и добро вино.
Крис очевидно бе смаян, но кимна.
— Ще ни дадете ли минутка? — попитах Крис и Бийкър. Те се дръпнаха настрани — Бийкър ухилена до уши, а Крис бе прищипнал основата на носа си. Матю се присъедини към нас.
— Изглеждаш изненадващо добре за някой, който е ходил до шестнайсети век и обратно, Матю. А Даяна е явно enceinte — подхвърли Мириам, използвайки френската дума за „бременна“.
— Благодаря. В къщата на Маркъс ли си отседнала? — попита Матю.
— Онова чудовище на Ориндж Стрийт ли? Няма начин. Мястото е удобно, но от него ме побиват тръпки. — Тя потрепери. — Прекалили са с махагона.
— Можеш да отседнеш при нас на Кърт Стрийт — предложих аз. — Има свободна стая на третия етаж. Ще бъдеш самостоятелна.
— Благодаря, но съм зад ъгъла. В кооперацията на Галоуглас — отвърна Мириам.
— Каква кооперация? — намръщи се Матю.
— Онази, която купи на Устър Скуеър. Някаква преустроена църква. Много е приятна — малко прекалено датска като декор, но определено за предпочитане пред тъмния и мрачен период на Маркъс. — Мириам изгледа остро Матю. — Галоуглас каза ли ти, че идва с мен?
— Не, нищо не ми е казвал. — Матю прокара пръсти през косата си.
Много добре знаех какво си мисли съпругът ми — Дьо Клермон са преминали в режим на свръхзащита. Само че сега не защитаваха само мен. А и Матю.
16.
— Боя се, че новината не е добра. — Устните на Люси Мериуедър се свиха в съчувствена гримаса. Тя беше библиотекар в „Бейнеке“ и ми беше помагала години наред, както в проучването ми, така и в случаите, когато водех в библиотеката студенти, за да работят с редките книги. — Ако искаш да прегледаш Ръкопис 408, ще трябва да го направиш в отделна стая с куратор. И има ограничение от трийсет минути. Няма да ти позволят да седнеш в читалнята с него.
— Трийсет минути? С куратор? — Бях потресена от ограниченията след прекараните десет месеца с Матю, който никога не обръщаше внимание на правила и регулации. — Аз съм професор от „Йейл“. Защо трябва някакъв куратор да ме наглежда като бавачка?