– Точно така. Вие притежавате книжарница.
– Съпругата ми и аз, да – отвърна Ей Джей, без да се замисли. – О, божичко, току-що направих онази глупост, когато персонажът забравя, че жена му е починала, и използва отново "ние". Такова клише. Полицай... – спря, за да прочете табелката с името му – Ламбиаз, ние с вас сме герои в лош роман. Знаете ли това? Как, по дяволите, се озовахме тук? Сигурно си мислите: "горкият нещастник", и тази вечер ще целунете децата си по-силно, защото така правят героите в тези книги. Знаете за кои книги говоря, нали? Онези суперуспешни, в които действието дълго се върти около някои маловажни второстепенни герои, за да изглежда сюжетът по-претенциозен и мащабен. Вижте как авторът се интересува от малките хора! От обикновения човек! Колко широко скроен е той или тя! Дори името ви. Полицай Ламбиаз е идеално име, идеалното клише за ченге от Масачузетс. Расист ли сте, Ламбиаз? Защото вашият герой трябва да бъде такъв.
– Мистър Фикри – каза полицай Ламбиаз. – Има ли някой ваш близък, на когото мога да се обадя?
Той бе добро ченге и бе свикнал с различните начини, по които хората реагират на смъртта. Постави ръка на рамото на Ей Джей.
– Да! Правилно, полицай Ламбиаз, точно това се предполага да кажете в този момент! Играете ролята си безупречно. Знаете ли какво се очаква да направи сега вдовецът?
– Да се обади на някого – каза полицаят.
– Да, вероятно трябва. Вече се обадих на близките на съпругата ми – кимна Ей Джей. – Ако това бе разказ, с вас щяхме да приключим дотук. Лек ироничен обрат и край. Затова няма нищо по-елегантно в прозата от късите разкази, полицай Ламбиаз. Ако беше разказ от Реймънд Карвър[17], щяхте да ми предложите някаква незначителна утеха, щеше да се възцари мрак върху героите и всичко щеше да свърши. Но това... струва ми се по-скоро като роман. В емоционално отношение, имам предвид. Ще ми бъде нужно доста време, за да мина през него. Разбирате ли?
– Не съм много сигурен. Никога не съм чел Реймънд Карвър – каза полицай Ламбиаз. – Харесвам Линкълн Райм. Попадал ли ви е?
– Парализираният детектив от поредицата на Джефри Дивър. Прилично за жанра четиво. Но чели ли сте някакви къси разкази? – попита Ей Джей.
– Може би в училище... Приказки. Ъъъ... "Червеното пони"[18]? Мисля, че ни караха да го четем в училище.
– Това е повест – отбеляза Ей Джей.
– О, съжалявам. Аз... Чакайте, сетих се! Имаше един разказ с полицай, който помня от гимназията. Нещо като съвършеното престъпление – може би затова съм го запомнил. Полицаят бе убит от жена си. Оръжието на убийството бе замразено парче говеждо и после тя го сервира на другите...
– "Смъртоносният агнешки бут" – каза Ей Джей. – Така се нарича разказът, "Смъртоносният агнешки бут", и оръжието бе агнешки бут, а не говеждо.
– Да, точно това е! – възкликна с удоволствие полицаят.
– Добре познавате работата си.
– Разказът е много известен – каза Ей Джей. – Роднините на жена ми ще бъдат тук всеки момент. Извинявам се за преди малко, когато коментирах присъствието ви като на "маловажен второстепенен герой". Беше грубо, а и – доколкото всички знаем – аз съм въпросният маловажен второстепенен герой в по-голямата сага на полицай Ламбиаз. Едно ченге е много по-вероятен главен герой, отколкото един книжар. Вие, сър, всъщност сте цял жанр.
– Хъм... – отбеляза полицай Ламбиаз. – Вероятно сте прав за това. Но да се върнем на разговора, който водехме преди. Като полицай моят проблем с тази история е времето. Тя слага говеждото...
– Агнешкото.
– Агнешкото. Значи така... Убива онзи тип със замразения бут, после пъха "оръжието" във фурната, за да го сготви, дори без да го овкуси. Не съм Рейчъл Рей[19], но...
Ник бе започнала да се вкочанява, когато изтеглиха колата ѝ от водата, а в моргата устните ѝ вече бяха посинели. Цветът им напомни на Ей Джей за черното червило, което Ник носеше на последния купон в чест на най-новата вампирска поредица. На него не му пукаше особено и не му допадаше идеята за глупави тийнейджърки, обикалящи из острова, облечени в абитуриентските си рокли, но Ник, която наистина харесваше проклетата вампирска книга и авторката ѝ, бе настояла, че един вампирски бал ще е добър за бизнеса. И освен това ще е забавно.
"Помниш какво означава думата "забавно", нали?" "Смътно, бе отговорил той. Много отдавна, когато не бях станал книжар, когато разполагах свободно с почивните си дни и нощи само за себе си, когато четях за удоволствие, си спомням, че беше забавно. Така че, да, смътно, но помня." "Нека освежа паметта ти. Забавно е да имаш умна, хубава, сговорчива жена, с която да работиш рамо до рамо всеки ден."
17
Реймънд Карвър