Камерите бяха допуснати вътре — една за телевизията и една за голяма новинарска агенция. Операторите заснеха квадратната купчина бали и проследиха как маскираният, за да запази анонимността си, старши митнически инспектор разрязва канапа и ютения чувал, под който се разкриха опакованите в полиетиленово фолио блокчета кокаин. Върху едно от блокчетата имаше дори хартиен етикет с номер. Всичко бе заснето, включително тримата арестувани с метнати връз главите им одеяла. Виждаха се само ръцете им в белезници. Но това беше повече от достатъчно, за да стане водещата новина по телевизията и да заеме челните страници на вестниците. Над есекските тресавища изгряваше розова зора. За полицаите и митничарите настъпваше един дълъг ден.
Пореден самолет бе свален източно от меридиана, съответстващ на 35° източна дължина. Придържайки се към дадените му инструкции, отчаяният млад пилот, непослушал съвета на по-старите от него да не лети натам, беше издавал къси и неразбираеми звуци по радиото като своеобразен „знак за живот“. Беше го правил на всеки петнайсет минути след напускане на бразилското крайбрежие. После бе спрял. Дестинацията му бе самолетна писта в неконтролиран от полицията район на Либерия, но той така и не бе пристигнал там.
Картелът разполагаше с приблизителни координати на мястото, където би трябвало да е свален, и изпрати самолет за наблюдение, който трябваше да прелети по същия курс, но през деня и ниско над водата, за да потърси някакви следи. Не бе открито нищо.
Когато даден самолет се забие в морето, но е цял или на няколко големи парчета, по повърхността могат да се видят малки отломки, които след време потъват, напоени с вода. Това може да са облегалки на седалки, дрехи, книги с меки корици, пердета, изобщо всичко по-леко от водата, но когато самолетът се превърне в една голяма огнена топка от експлодирало на 3000 метра височина гориво, всичко горящо изгаря много бързо. В морето пада само металът, а металът потъва. Така че разузнавателният самолет не откри нищо. И това стана последният опит да се прелети над Атлантика.
Хосе-Мария Ларго излетя от Мексико за Щатите с частен чартърен самолет — ставаше дума за кратък полет от Монтерей до Корпус Кристи в Тексас. Паспортът му беше испански и изглеждаше доста истински, носеше неговото име и беше получен с посредничеството на вече несъществуващата „Банко Гузман“. Трябваше да му свърши добра работа, но в действителност банката му направи лоша услуга.
Същият паспорт някога бе принадлежал на истински испанец, който доста приличаше на Ларго. Обикновеното сравнение на снимката с лицето на притежателя сигурно щеше да заблуди имиграционния служител на летището в Тексас. Само че бившият собственик на паспорта вече бе посещавал Щатите и бе поглеждал в обектива на камерата за разпознаване по ирис. Ларго направи същото. Ирисът на човешкото око е като ДНК пробата. Не може да излъже.
Нито мускул не помръдна по лицето на служителя. Той погледна екрана, прочете информацията на него и помоли бизнесмена да влезе в съседната стая. Последвалите процедури отнеха половин час. След това Ларго получи извинение и бе пуснат да си върви. Топката в стомаха му се отпусна. Беше преминал, без да бъде разпознат.
Но бъркаше.
Скоростта на комуникациите по компютърните мрежи е такава, че всички данни за посетителя бяха изпратени в ИМК[21], ФБР, ЦРУ и, като се имаше предвид откъде идваха, в УБН. Обектът вече беше скрито фотографиран и образът му се показа на един от екраните на Арми Нейви Драйв, Арлингтън, Вирджиния.
Неизменно услужливият полковник Дос Сантос в Богота бе предоставил снимки на всички високопоставени членове на Картела, за които беше сигурен, и Хосе-Мария Ларго бе един от тях. Макар лицето от архива в Арлингтън да бе по-младо и по-слабо от това на посетителя, който обикаляше из Южен Тексас, технологията за лицево разпознаване го идентифицира за секунди.
Южен Тексас, определено най-оживената зона в борбата срещу кокаина в Щатите, е буквално пренаселен с агенти на УБН. Когато Ларго излезе от сградата на летището, влезе в наетата кола и напусна паркинга, зад него се намърда двуместна кола без надписи с двама агенти на УБН. Той така и не ги забеляза до края на престоя си, но колата го следваше по местата на всичките му срещи.
Беше инструктиран да установи връзка и да успокои трите най-големи изцяло съставени от бели рокерски банди, внасящи кокаин в Щатите: Ангелите на ада, Разбойниците и Бандидос. Знаеше, че макар и трите да са склонни към психопатно насилие и взаимно да се мразят, никоя от бандите няма да е толкова глупава, че да направи нещо лошо на емисар на колумбийския картел, ако искат някога да видят още един грам кокаин от Дона.
21
Имиграционен и митнически контрол (Immigration and Customs Enforcement) — в миналото част от Службата за имиграция и натурализация (INS — Immigration and Naturalization Service) — Б. пр.