— Как изглеждаше корабът?
— Малък, сър. Трампер.
— Националност?
— Не мога да кажа, сър. На кърмата му имаше флаг. Нещо подобно на две запетаи. Едната червена, другата синя. А екипажът беше от жълти.
— Име?
Главният сержант смръщи вежди в напън да си спомни. После се обърна.
— Анджело!
Наложи се да извика, за да се чуе над рева на пламъците. Един от морските пехотинци се обърна и се приближи на бегом.
— Как се казваше трамперът, който докарваше балите?
— „Морски дух“, сър. Видях името на кърмата. С нова бяла боя.
— А отдолу?
— Отдолу, сър…?
— Пристанището на регистрация обикновено се изписва под името на кърмата.
— О, да… Пу… нещо си, сър.
— Пусан?
— Тъй вярно, сър. Пусан. Има ли още нещо, сър?
Декстър го освободи с кимване, стана и отиде в края на пристана, където можеше да остане сам и може би да влезе в обхват на телефона. Беше доволен, че го бе оставил да се зарежда през цялата нощ. За негово облекчение верният Джереми Бишоп както обикновено бе прекарал нощта пред стената с компютри — може би единственото притежание на проекта, което още не бяха сдали.
— Може ли някоя от консервните ти кутии да превежда на корейски? — попита Декстър.
Отговорът дойде ясен като звън на църковна камбана.
— На всеки език, ако пусна нужната програма. Къде се намираш?
— Няма значение. Единственият ми начин за комуникация е с този мобилен телефон. Как ще е на корейски „Морски дух“ или „Духът на морето“? И не ми изтощавай батерията.
— Добре. Затвори, ще ти се обадя.
След две минути телефонът иззвъня.
— Имаш ли лист и молив? — попита Бишоп.
— Не ми трябват. Просто ми кажи.
— Окей. Произнася се „Хай Шин“. По букви…
— Ясно как е по букви. Сега искам да ми откриеш един трампер. Малък. Името му е или „Хай Шин“, или „Морски дух“. Южнокорейски, регистриран в пристанището на Пусан.
— Дай ми две минути.
Бишоп си знаеше работата. След две минути пак му позвъни.
— Намерих го. Пет хиляди тона, товарен с общо предназначение. Име „Морски дух“. Името е регистрирано тази година. Какво те интересува за него?
— Къде се намира в момента?
— Задръж…
Някъде в Анакостия Джереми Бишоп яростно затрака по клавиатурата. После гласът му отново се разнесе в слушалката:
— Няма корабен агент и не регистрира курсове. Може да е навсякъде. Момент така… Капитанът е дал имейл адрес.
— Свържи се с него и го попитай къде се намира. С координати на картата. Курс и скорост.
Поредното чакане. Батерията му спадаше.
— Пратих му имейл. Зададох му въпроса. Той отказва да отговори. Пита кой си.
— Кажи му, че е Кобрата.
Пауза.
— Беше много учтив, но настоява да чуе „овластяващата дума“.
— Иска да каже „паролата“. Кажи му „Хай Шин“.
След малко Бишоп се обади явно впечатлен.
— Как се сети? Вече имам каквото ти трябва. Искаш ли да си запишеш?
— Не разполагам тук с никакви карти. Просто ми кажи къде се намира, по дяволите!
— Спокойно де. На сто морски мили източно от Барбадос, курс 270°, скорост десет възела. Да благодаря ли на капитана на „Морски дух“?
— Да. После провери разполагаме ли с военен кораб между Барбадос и Колумбия.
— Ще ти се обадя пак.
Източно от Барбадос, курс точно на запад. През веригата острови Уиндуърд[25], покрай Холандските Антили и направо в колумбийски води. Толкова далече на юг нямаше никакъв начин корейски трафикант да се върне на Бахамите. Беше взел последното си карго от „Балморал“ и после беше получил заповед къде да го закара. Триста морски мили означават трийсет часа. Утре следобед. Джереми Бишоп му се обади пак.
— Не става. Няма нищо в Карибите.
— Онзи бразилски майор още ли е в Кабо Верде?
— Мисля, че да. Учениците му се дипломират след два дни и той се съгласил да вземе участие в церемонията, после щял да се пенсионира и да си замине със самолета. Но двамата американски радисти вече са откомандировани. Доколкото знам, пристигнаха в Щатите.
— Можеш ли да ме свържеш с него? И по какъв начин?
— Мога да му пратя имейл или текстово съобщение на телефона.
— Направи и двете. Искам телефонния му номер и искам да ми отговори на позвъняването след точно два часа. Сега трябва да вървя. Ще ти се обадя от хотелската си стая след сто минути. Просто ми намери номера му. Чао…