Командирът майор Бен Пикъринг, ветеран с двайсетгодишна служба, бе участвал в малкия екип, станал свидетел на избиването на затворниците от Северния Алианс в крепостта Кала-и-Джанги, Северен Афганистан, през 1991 година. Тогава още бе тийнейджър. Лежаха върху ръба на стената на крепостта и гледаха надолу към кървавата баня, докато узбеките на генерал Достум колеха затворниците след талибанското въстание.
Затворниците талибани вече бяха убили един от командированите там специални агенти на ЦРУ, Джони Спан, известен като „Майк“, а колегата му Дейв Тайсън беше отвлечен.
Бен Пикъринг и още двама слязоха в адската дупка, „неутрализираха“ тримата талибани, задържащи американеца, и измъкнаха Тайсън.
Майор Пикъринг беше служил в Ирак, в Афганистан (пак) и Сиера Леоне. Имаше голям опит в прехващане на незаконно карго в море, но досега не бе командвал отряд на борда на тайно действащ Q-кораб поради простата причина, че след Втората световна война такова нещо не бе правено.
Когато Кал Декстър, представил се за слуга на Пентагона, бе обяснил естеството на мисията в базата на СВМС, майор Пикъринг се бе усамотил в обсъждане на въпроса със своя началник и оръжейниците, за да установят какво им е нужно.
За прехващането в море той бе избрал две 8,5-метрови надуваеми бойни лодки с твърд корпус, наричани за кратко HBЛ, като се бе спрял на „арктическата“ им версия. Щяха да са нужни осмина гребци, седящи по двойки зад командира, и кормчия, за да бъде задвижена лодката. Но той щеше да приеме на борда си още заловен контрабандист на кокаин, двама експерти по обиск на багаж от Кралската митница и две кучета, обучени за откриване на наркотици. Те щяха да следват атакуващата HBЛ, но по-бавно, за да не се разтревожат кучетата.
Специалистите по обиск имаха огромен опит в откриването на тайници, вмъкването във възможно най-тесни помещения и откриването на всякакви остроумни методи за скриване на незаконен товар. Кучетата бяха кокер шпаньоли, обучени не само да надушват миризмата на кокаинов хидрохлорид през няколко прикриващи слоя, а да откриват промяната в миризмата на въздуха. Скула[14], отваряна наскоро, мирише различно от скула, неотваряна с месеци.
Майор Пикъринг стоеше до капитана на откритото крило на мостика на „Балморал“ и наблюдаваше плавното спускане с крана на неговите НБЛ в заделения за тях трюм.
От четирите ескадри на СВМС майорът имаше отряд от ескадра М, специализирана в морски антитероризъм или МАТ. Това бяха мъже, които намираха тръпка, като скачаха във въздуха след спусканата НБЛ, а върху тях се изсипваше хвърлената екипировка.
А екипировката включваше какво ли не, например: карабини в снайперска версия, леководолазно оборудване, водонепроницаеми дрехи, куки за захващане, стълби за изкачване и маса муниции. В това число и двама американски радисти за връзка с Вашингтон.
Поддържащият персонал се състоеше от оръжейници, техници с единственото задължение двете НБЛ да бъдат винаги в идеално състояние и двама хеликоптерни пилоти от армейската авиация със собствени инженери по поддръжката. Обект на техните грижи бе малкият хеликоптер, който беше прехвърлен последен — американски „Литъл Бърд“.
Кралският флот със сигурност би предпочел „Сий Кинг“ или поне „Линкс“, но проблемът бе в размера на трюма.
С разтворен винт големите хеликоптери просто нямаше да минат през отвора за капака на трюма, за да се издигнат във въздуха. Но при общ размах на винта под 9 метра „Литъл Бърд“ на „Боинг“ можеше лесно да мине през широкия 12 метра отвор.
Хеликоптерът бе единствен от цялата екипировка, който не можеше да се прехвърли с кран през междината, разделяща двата кораба, полюшващи се от лекото вълнение. Освободен от маскировъчното покривало, под което бе пътувал, той излетя от бака на „Сър Гауейн“, направи два кръга и кацна на затворения преден трюм на „Балморал“. Щом двата му винта — основен и опашен — спряха да се въртят, кранът го вдигна и внимателно го спусна в уголемения трюм, където го фиксираха за пода.
След като не остана нищо повече за прехвърляне и резервоарите за гориво на „Балморал“ бяха напълнени, двата кораба се разделиха. РФА щеше да отплава обратно на север за Европа, а вече крайно опасният Q-кораб щеше да се насочи към първата си патрулна станция, северно от Кабо Верде, по средата на Атлантика между Бразилия и провалените държави по западноафриканското крайбрежие.