Грешката стана в Ротердам. Този древен холандски град едва ли щеше да бъде разпознат не само от търговците, живели в него преди стотина години, но и от британските войници, марширували по улиците сред море от цветя и порой от целувки в началото на 1945-а година. Само малкият Стар град все още бе съхранил елегантните имения от 18-и век, а гигантският „Юропоорт“ беше напълно съвременно съоръжение — втори град от стомана, стъкло, бетон, хром, вода и кораби.
В по-голямата си част разтоварването на огромните количества петрол, нужни, за да поддържат живота в Европа, се извършва на морски острови от терминали, тръби и помпи, но втората специалност на ротердамското пристанище е обработката на контейнери. Мащабът не е чак като в Хамбург, но техниката е също толкова съвременна.
Холандската митница в сътрудничество с полицията и придържайки се към утвърдената от времето максима да се действа въз основа на всяка получена информация, бе разкрила и арестувала старшия митнически инспектор Петер Хоогстратен.
Той беше умен, изобретателен и решен да обори обвиненията. Знаеше какво е направил и къде са парите, тоест къде Картелът ги превежда по негова сметка. Възнамеряваше да се пенсионира и да се наслади до последния грош на натрупаното. Нямаше никакво намерение да признава каквото и да било. Напротив, смяташе да отстоява „гражданските“ и „човешките“ си права до последната карта на масата. Единственото, което донякъде го притесняваше, бе откъде властите знаят толкова много. Някой някъде го бе предал — в това вече бе сигурен.
Холандия може да се гордее със своя ултралиберализъм, но е подслонила огромен подземен свят и може би заради нейната търпимост голяма част от този подземен свят е в ръцете на чужденци от Европа и извън нея.
Хоогстратен работеше частно за една от тези банди, чиито членове бяха турци. Знаеше правилата на кокаиновата търговия. Продуктът принадлежеше на Картела, докато не излезеше от пристанището за контейнери на шосетата на Европейския съюз. Там вече ставаше собственост на турската мафия, предплатила 50 % от товара, като останалите 50 % бяха дължими при предаване на доставката. По този начин залавянето на товар в митницата беше в ущърб и на двете страни.
Турците щяха да повторят поръчката си и да откажат да плащат пак. Само че турците имаха клиенти, които също бяха направили поръчки при тях и си искаха стоката. Уменията на Хоогстратен при освобождаване на контейнери и друг вид карго бяха безценни и съответно много скъпо платени. Макар да бе само едно звено във веригата на процедурата, в която между колумбийската джунгла и вечерното парти в нечий холандски дом можеше да има до двайсет слоя най-различни участници, като всички очакваха своя дял, Хоогстратен беше ключовото звено в тази верига.
Грешката се получи поради личен проблем на главен инспектор Ван дер Мерве. Той беше прекарал целия си трудов живот в Кралската холандска митница. Беше постъпил в отдела за криминално разследване само три години след започване на работа и през годините бе заловил истинска планина от контрабанда. Но и годините бяха оставили своя отпечатък. Простатата му беше уголемена, а пиеше твърде много кафе, което поставяше на изпитания и без това слабия му пикочен мехур. Това на свой ред бе повод за скрити усмивки у колегите му, но той като потърпевш не виждаше нищо смешно. Така че по средата на шестия разпит на Петер Хоогстратен просто му се наложи да излезе.
Това не би трябвало да се превръща в проблем. Ван дер Мерве кимна на колегата до себе си в знак, че няма да е зле всички да си починат малко, колегата каза „Разпитът се прекъсва в…“ и изключи цифровото записващо устройство. Хоогстратен настоя за цигара, а това означаваше, че се налага да отиде до зоната за пушене.
Политическата коректност го забраняваше, но гражданските права го разрешаваха. Ван дер Мерве бленуваше за пенсионирането и усамотяването си в извънградската си вила край Грьонинген. Там, в любимите си градини — зеленчукова и овощна, до края на живота си щеше да прави каквото, по дяволите, си иска. И тримата станаха.
Ван дер Мерве се извърна и забърса с гърба на сакото си дебелата папка, която бе лежала пред него на масата. Тя се завъртя на 90° и от нея се подаде един лист. На листа имаше колона числа. Секунда по-късно листът бе обратно в папката, но тази секунда бе достатъчна Хоогстратен да види каквото не трябваше. Той веднага позна числата — това беше извлечение от банковата му сметка на островите Търкс и Кайкос[19].
Лицето му не издаде нищо, но в главата му светна лампичка. Тези свине разполагаха с конфиденциална информация от банката. Освен него имаше само два други източника, които можеха да знаят тези числа и коя е банката — част от името й се бе показала за съвсем малко. Единият източник беше самата банка, другият бе Картелът, който правеше преводите. Съмнително бе да е банката, освен ако американското УБН не беше разбило компютрите, които защитаваха сметките.
19
Островите Търкс и Кайкос — екзотична задморска територия на Великобритания в Карибско море (красиви коралови рифове, изумителни плажове, спиращи дъха гледки — великолепна туристическа дестинация) — Б. пр.