— Какво?
— Ютия. Сещаш се. Желязо. Парче.
Райън се разсмя.
— Иска да каже пистолет.
Чавес изстена.
— Не, Гавин. Съжалявам, че ще те разочаровам, но няма да носиш ютия.
Биъри сви рамене.
— Е, поне опитах.
Джон Кларк седеше на верандата, загледан към пасището зад къщата в есенния следобед. В лявата си ръка държеше книга, която опитваше да чете през последните няколко дни, а с дясната ръка стискаше топка за тенис.
Затвори бавно очи и се съсредоточи върху стискането. Трите му действащи пръста оказаха достатъчно усилие и леко свиха гумената топка, но показалецът му само леко се поклати.
Захвърли топката в двора и се върна към книгата.
Телефонът му звънна и той се зарадва на това временно отклонение на вниманието в скучния следобед, дори ако то идваше от някой продавач по телефона.
Прочете името на екрана на телефона и настроението му мигновено се подобри.
— Здравей, Динг.
— Здравей, Джон.
— Как е?
— Добре. Имаме информация за Истанбулския диск.
— Отлично.
— Да, но има още много работа. Знаеш как е.
Кларк знаеше как е. Почувства се изключително далеч от всичко това.
— Да. Ако мога да помогна… с каквото и да е?
От другия край настъпи тишина.
— С каквото и да е, Динг — повтори Кларк.
— Джон, гадна работа, но съм закъсал малко.
— Само кажи.
— Става дума за хлапето. Патси е в Питсбърг до утре, а аз съм на път за летището — отивам в Хонконг.
„Детегледач” — помисли си Кларк. Динг го търсеше, защото му трябва детегледач. Джон се съвзе бързо и отговори:
— Ще го взема от училище. Ще остане тук с нас, докато Патси се върне утре.
— Благодаря ти. Имаме една следа, но няма време…
— Няма никакъв проблем. Намерил съм ново място за риболов и ми се искаше да го проверим заедно с твоя син.
— Страхотно, Джон.
— Момчета, пазете се там, в Хонконг. Чувате ли?
— Абсолютно.
ТРИДЕСЕТ И ТРИ
Президентът на Съединените щати Джак Райън отвори очи, бързо ги фокусира в тъмнината и установи, че до леглото му стои един мъж.
Това стигаше да уплаши всеки средностатистически президент, но Райън само разтри очи.
Това беше офицерът на нощно дежурство — в случая униформен служител от ВВС. Той стоеше неловко над Райън и го чакаше да се събуди.
Президентите рядко биват събуждани, защото се е случило нещо толкова чудесно, та офицерът на нощно дежурство да няма търпение да му го каже, поради което Джак разбра, че го чака лоша вест.
Не знаеше дали мъжът го е разтърсил или го е повикал. Тези хора винаги изглеждаха притеснени, че му пречат да спи, независимо колко пъти Райън им казваше, че иска да знае всички важни новини и да не се тревожат, ако се наложи да го разтърсят и събудят посред нощ.
Стана бързо и взе очилата от масичката до леглото, след което последва дежурния офицер към Западната дневна. Двамата се движеха тихо, за да не събудят Кети. Джак знаеше, че тя спи леко, а през годините в Белия дом му се налагаше доста пъти да става посред нощ, при което в повечето случаи нарушаваше и нейния сън.
По стените имаше нощно осветление, но иначе в дневната цареше също такава тъмнина, както в спалнята.
— Какво има, Карсън?
Офицерът от ВВС отвърна тихо:
— Господин президент, министърът на отбраната Бърджис ме помоли да ви събудя и да ви информирам, че преди около три часа един инженерен батальон и полк бойци от китайската Народна освободителна армия са дебаркирали в плитчината Скарбъро, на филипинска територия.
Джак се питаше защо ли не се изненадва от това.
— Имало ли е съпротива?
— Филипински крайбрежен патрулен кораб, който според китайците е стрелял по дебаркиращите съдове. Корабът е потопен от китайски разрушител от клас „Луда”. Все още няма информация за убити и ранени.
Джак въздъхна уморено.
— Добре. Кажи на министъра да идва. Ще го чакам след тридесет минути в Ситуационната зала.
— Слушам, господин президент.
— Искам да присъстват и Скот Адлър, командващият Йоргенсен, посланик Ли, директорката на Националното разузнаване Фоли — тук или на видеоконференция. И — продължи Райън, като разтри очи, — извинявай, Карсън. Кого забравям?
— Ъ… вицепрезидентът?
Джак кимна бързо в слабата светлина в залата.
— Благодаря. Да, предупреди и него.
— Слушам.
Президентът Райън седна пред масата в конферентната зала и отпи първата глътка от чашата кафе, след която знаеше, че го чакат още много. В съседната Ситуационна зала кипяха приготовления, а залата за съвещания се оказа пълна с хора, които го чакаха.