— По какви проекти работите напоследък? — запита Джак.
— Всякакви. Имам клиенти в компютърната индустрия, фармацевтиката, продажбите на дребно, издателската работа, дори и в ресторантьорството.
— Ресторантьорство?
Адам кимна.
— Да. В Южна Калифорния има известна верига ресторанти с над шестдесет заведения. Оказва се, че тук имат още единадесет, за които не са знаели.
— Шегувате се — каза Биъри.
— Не. Същото име, същите знаци, същото меню, същите шапчици на главите. Само дето собствениците на веригата не виждат и цент от печалбите.
— Невероятно.
— Тези неща се случват все повече. Неотдавна разбиха верига фалшиви магазини „Епъл”, които продават ментета. Дори служителите в тях мислели, че работят за „Епъл”.
— Сигурно е трудно да ги затвори човек — предположи Райън.
Яо се усмихна любезно.
— Трудно е. На мен ми е приятна работата по разследването, но да работиш с китайската бюрокрация е… Как да кажа?
— Лайнарска работа? — предложи Джак.
Яо се усмихна.
— Мислех да кажа „тягостно”, но „лайнарска работа” описва ситуацията по-добре.
Продължи да се усмихва и запита:
— Е, Джак. Защо не виждам зад теб двама охранители с квадратни челюсти, черни костюми и слушалки?
— Отказах охраната. Обичам да съм си сам.
Чавес добави усмихнат:
— При нужда аз го наглеждам.
Яо се разсмя, отпи малко кафе и се размърда в стола си. Джак улови, че той наблюдава Чавес.
— Е, господа, каква пакост са сторили китайците на вашата фирма за финансово управление?
Гавин Биъри отговори на този въпрос:
— Киберпрестъпност по същество. Моята мрежа търпи серия много добре обмислени и организирани хакерски удари. Успяха да проникнат и да откраднат списъка с клиентите ни. Очевадно е, че тези данни са изключително важни. Аз проследих източника на атаките до един сървър в САЩ и се вмъкнах в него.
Адам каза:
— Браво. Обичам фирмите, които имат желание да отвърнат на удара. Ако всички го правеха, щяхме да сме много по-добре по отношение на кражбите на търговска информация. И какво открихте на сървъра?
— Намерих извършителя. Намерих данни, от които се вижда кой стои зад нападението. Не е истинско име, а псевдоним. Установихме също, че атаката започва оттук, в Хонконг.
— Това е интересно и съм сигурен, че е било адски трудно да ги проследите дотук, но не разбирам едно нещо. След като тези хора са присвоили данните от мрежата ви… какъв е смисълът да си ги връщате обратно. Вече са там някъде, употребени, копирани и компрометирани. Защо ви е да идвате тук?
Чавес се намеси:
— Искаме да заловим извършителя, за да не го прави отново. Да го съдим.
Яо изгледа тримата безнадеждни наивници.
— Професионалното ми мнение, господа, е, че вероятността за това е много малка. Дори и да докажете престъплението, престъпниците тук не се съдят, а ако мислите за екстрадиране, забравете. Който и да е този човек, той работи в Хонконг, защото тук е адски удобно за подобни престъпления. Положението се подобрява, защото Хонконг не е онзи див запад, който беше, но сте в много дълбоки води. Не искам да съм така прям, но е по-добре да ви предупредя най-откровено, преди да пропилеете страшно много пари, за да установите същото.
Джак каза:
— Може би ще ни приемете като клиент и ще проучите някои неща от наше име. И нищо да не излезе, парите са си наши, нали?
Адам отговори:
— Проблемът е, че тези случаи се градят много бавно и методично. Сега например работя по случай отпреди четири години. Иска ми се да мога да ви кажа, че нещата тук стават по-бързо, но няма да е добре за никого да ви заблуждавам. Освен това аз познавам по-добре измамите с интелектуалната собственост. Киберсигурността е все по-голям проблем, но не ми е специалност. Откровено смятам, че ще е извън уменията ми.
Чавес запита:
— Имате ли някакви контакти или ресурси? Както каза господин Биъри, ние знаем псевдонима на извършителя. Надявахме се тук да има някой с база данни, от която да получим повече информация за дейността на този човек.
Яо неволно се усмихна малко назидателно.
— Господин Чавес, в Китай има поне десет милиона хакери престъпници. Всеки от тях сигурно има по няколко псевдонима. И не знам да има база данни, която да успява да следи този постоянно променящ се пейзаж.
Джак каза:
— Нашият човек е много добър. Със сигурност някой знае нещо за него.
Яо въздъхна, но продължи да се усмихва учтиво, след това стана и отиде зад бюрото си. Дръпна клавиатурата към себе си.