Тя се питаше дали мъжът не крие зад тях кървясалите си очи. Във всеки случай така, с очилата и със синия костюм и черен шлифер, той приличаше напълно на човек от ФБР за всички в кафенето или на тротоара.
След минута едностранни общи приказки Липтън се зае с важните неща.
— Шефът ми иска повече неща от теб. Опитах да му противореча, но ти не си ни дала нищо от последния разговор насам.
— Не знам повече, отколкото знаех и тогава. Имам чувството, че искате от мен да го хвана как предава ядрени тайни на руснаците или нещо такова.
— Или нещо такова — каза Липтън. Отметна перчема пепеляворуса коса от очилата си и бръкна в сакото си. Извади оттам топ документи и го вдигна.
— Какво е това?
— Съдебна заповед за поставяне на локатор на мобилния телефон на Райън. ФБР иска да следи постоянно движенията му.
— Какво? — тя взе документите от ръката му и се зачете.
— Имаме доказателства, че провежда подозрителни срещи с граждани на чужди страни. Искаме да видим какво става по време на тези срещи.
Мелани се чувстваше разярена, че следствието не е прекратено. Но й хрумна друго нещо.
— Това какво общо има с мен? Защо дори ми го казвате?
— Защото ти, красива госпожо, ще сложиш маяка в телефона му.
— О, не, няма! — сопна се Крафт.
— Боя се, че има. В мен е картата, която трябва да използваш. Няма физическо устройство, което той да намери, защото всичко става с програмата. Ти само трябва да вкараш тази малка карта в телефона, да оставиш програмата да се зареди и да извадиш картата. Операция за тридесет секунди. Мелани погледна към улицата.
— Нямате ли хора за това?
— Да. Ти си този човек. Моят човек с нещата, ако се сещаш какво имам предвид — отвърна мъжът и погледна към бюста й.
Мелани го погледна недоумяващо.
— О — каза Липтън и се разсмя. Смехът му прозвуча като лай. — Май ще получа още един десен в зъбите?
Мелани установи от тона и от изражението му, че той май се радваше, когато тя го удари.
Каза си, че няма да направи точно това отново.
Почака малко, за да се успокои. Знаеше, че с информацията на ФБР за нея и баща й Липтън можеше да я накара да прави каквото си поиска. Тя отговори:
— Преди да се съглася, искам да говоря с някой друг в Отдела за национална сигурност.
Липтън поклати глава.
— Аз ръководя, Мелани. Приеми фактите.
— Не казвам, че ми трябва нов ръководител. Само искам и друг да потвърди нещата. Някой над теб.
Сега почти постоянно ухиленото лице на специалния агент стана сериозно.
— Това в ръката ти е съдебна заповед. Подписана от съдия. Какво повече искаш?
— Аз не съм ти робиня. Ако го направя, искам уверение от ФБР, че няма да продължаваш да ме използваш. Правя го и край.
— Не мога да обещая такова нещо.
— В такъв случай намери някой, който може.
— Няма да стане.
— Значи приключихме — отвърна Мелани и стана.
Той скочи бързо на крака.
— Ти разбираш ли колко неприятности мога да ти създам?
— Аз само искам да говоря с някой друг. Ако не можеш да уредиш това, не мисля, че имаш и влиянието да ме пратиш в затвора.
Тя се смеси със сутрешната тълпа, която отиваше по улица „Кинг” към метрото.
Хотел „Пенинсюла” се намира на южния връх на Каулун и от него се вижда пристанището „Виктория” в заможен квартал на име Дзиеншадзуй. Петзвездният хотел е отворил за първи път вратите си през 1928 г. и с гордост носи стария си колониален чар.
Разположен в малък коридор, до който се стигаше край редица от четиринадесет зелени „Ролс-Ройс Фантом” с удължена база пред сградата и през огромното пищно обзаведено фоайе на хотела, един асансьор изкачва бързо гостите на хотела до последния етаж. Там ултрамодерният луксозен ресторант „Феликс”, разработен по дизайн на Филип Старк, сервира съвременна европейска храна пред прозорците, които гледат към пристанище „Виктория” на остров Хонконг. В горния край на малко спираловидно стълбище се намира неголям бар, в който четирима американци седяха в един ъгъл, пиеха бира от бутилки и гледаха към светлините.
— Сутринта ти спомена, че ситуацията с ФастБайт е комплицирана. Какво искаше да кажеш? — запита Чавес.
Яо отпи от своята бира „Циндао”.
— Истинското му име е Джа Шухай. Двадесет и четири годишен. От Китай е, но заминал за САЩ като дете и станал американски гражданин. Станал е хакер още като дете, но получил право да борави със секретни данни и започнал работа за изпълнител на поръчка от военните — извършвал е проверки за проникване в системите им. Открил е как може да прониква в тях, опитал да предаде тази информация на Китай и тогава го заловили и изпратили в затвора.