— Кога са го пуснали?
— Не са. Лежал е във федерална изправителна институция с минимална охрана — в Калифорния. Пуснали го да работи — да обучава възрастни хора да си служат с компютър и един ден… пуф.
— Чупил ли се? — запита Чавес.
— Да. Федералните преровили дома му и всички стари познати контакти, но не го открили. Бегълците почти винаги се връщат към стария си начин на живот, дори ако е просто за да се обадят на семейството си, но Джа не го сторил. Съдебният пристав заключил, че китайците са му помогнали да излезе от САЩ и да се върне в Китай.
Биъри се обърка:
— Но тук не е Китай.
— Не, не е. Изненадан съм, че той се появи тук, но има и друго нещо още по-изненадващо.
— Какво е то?
— Сега е с „Четиринадесет К”.
Чавес наклони глава настрани.
— „Четиринадесет К?” Триадите?
— Точно така.
Райън се изненада, че Динг знае за тази организация. Лично той за първи път чуваше за „14К”.
— Това банда ли е?
Чавес отвърна:
— Не като тези в Щатите. Тук е незаконно дори да кажеш, че си един от тях. Нали така, Адам?
— Да. Никой в Хонконг не си признава, че е от триадите. Ако си на по-висок пост сред тях, отиваш в затвора за петнадесет години.
Динг обясни на Райън и Биъри:
— Триадите имат около два и половина милиона членове по света. Името всъщност е „Санхъхуй” или „Обществото на трите хармонии”. „Четиринадесет К” са само едно от многото разклонения, но в наши дни са най-силните тук. Само в Хонконг имат към двадесет хиляди членове.
Адам каза:
— Впечатлен съм.
Чавес махна с ръка.
— В моята работа е добре да знам кой кой е, като ида на ново място.
— Значи — намеси се Райън — ФастБайт двадесет и две е техен член?
— Не мисля, че им е член, но определено е свързан с тях.
— Ако не е член на триадите, какви са му отношенията с тях? — запита Джак.
— Вероятно защита. Човек като него може да печата пари. Може да седне на компютъра си и след няколко часа да открадне номерата на кредитните карти на десет хиляди души. Хлапето е златна мина заради тези умения, така че „Четиринадесет К” вероятно го пазят точно по тази причина.
Чавес каза:
— Добре ли го охраняват?
— Денонощно с него има охрана. Съпровождат го, когато тръгне на работа, когато се връща от работа, охраняват офиса му и стоят и пред жилищния блок. Той обича да ходи по магазините, да излиза на дискотеки и клубове, но посещава основно контролирани от „Четиринадесет К” барове и квартали и винаги ходи с биячи до себе си. Положих всички усилия да разбера с кого се движи, но както виждате, аз съм малък бизнес. Мислех, че се справям добре и че стоя на разстояние, но онзи ден се изясни, че са ме разкрили.
— Имаш ли представа как? — запита Динг.
— Никаква. Една сутрин просто с него имаше повече охрана и определено се оглеждаха за нещо конкретно. Сигурно са ме разкрили предишната вечер.
Динг каза:
— Струва ми се, че ви трябват нови хора, за да помагат в наблюдението.
Яо вдигна вежди:
— Вие ли се наемате?
— Абсолютно.
Яо запита:
— Вършили ли сте подобни неща?
Динг се усмихна.
— Доста. Райън ми е помагал също няколко пъти. Приятно му е.
Джак кимна.
— Сигурно ми е в кръвта.
— Сигурно.
Райън долови нотка на подозрение в тона на Адам Яо. Определено мъжът имаше набито око.
Яо запита:
— Просто от любопитство, какъв вид наблюдение? Искам да кажа, освен тукашната ситуация, с какви други подобни неща се занимава „Хендли Асошиейтс”?
Динг отговори:
— Обичайното бизнес разузнаване. Не мога да говоря с подробности.
Адам, изглежда, прие отговора и насочи погледа си към Гавин Биъри.
— Господин Биъри, а вие ще се присъедините ли към нас?
Чавес отговори вместо него:
— Гавин ще остане тук, в хотела, и ще ни оказва подкрепа.
Адам Яо бръкна в джоба си и измъкна своя айфон. Извика на екрана една снимка и подаде устройството.
— Джа Шухай — каза той.
Щръкналата коса, бижутата и облеклото на пънкар изненадаха Динг и Джак.
— Не очаквах точно това — каза Динг.
— Представях си по-млад китайски вариант на Гавин Биъри — призна Райън.
Всички, включително Гавин, се разсмяха.
Яо каза:
— Много хакери в Китай се смятат за нещо като рок звезди от контракултурата. Истината е, че често пъти дори цивилните като Джа работят за китайските комунисти, и затова всъщност са съвсем обратното на контракултурата.