Мелани отговори:
— Не получих твърд отговор от специален агент Липтън и вероятно вие ще можете да ми кажете. Какви точно доказателства са ви необходими, че е извършил престъпление.
Пакард се замисли за момент.
— В момента следствието, чийто обект е господин Райън, не е приключило. Само толкова мога да ви кажа.
Мелани не остана удовлетворена.
— Не мога да шпионирам приятеля си безкрайно дълго. Особено след като нямам причина да смятам, че е направил нещо лошо.
Пакард се обърна към Липтън:
— Дарън, ще ни оставиш ли за минутка?
Липтън изглеждаше склонен да възрази. Пакард вдигна едната си рунтава вежда и Липтън се обърна и тръгна нагоре по изхода за улицата.
Пакард се облегна на колата.
— Да започнем отначало. Аз знам, че специален агент Липтън е малко груб.
— Това е меко казано.
— Но е много добър в работата си и затова му давам известна свобода, обаче знам, че за вас всичко това е много трудно по ред причини.
Мелани кимна.
— Съжалявам за всичко това. По дяволите, ще ви призная, че Джак Райън-старши е моят герой. Последното, което искам, е да изоблича сина му в незаконни действия. Но съм положил клетва и вървя накъдето ме насочи законът. Знам, че Липтън ви е заплашил да разкрие участието на баща ви в онази палестинска история в Египет, ако не играете с нас. Понякога работата ни е мръсна, както в този случай.
Мелани сведе поглед към ръцете си.
— Ще ви призная нещо. Аз се съгласих той да ви заплаши така. Но го направихме само защото знаем, че няма как да проведем следствието без ваша помощ. Разбира се, можем да изпратим екип от дванадесет души подир него, да получим разрешение за подслушване и заповед за обиск на къщата и офиса му. Но и двамата знаем, че тогава ще се заговори много, а ние не искаме да става така. Ако нищо не излезе, не желаем по никакъв начин да вредим на репутацията му или на тази на баща му. Затова искаме да проведем операцията с необходимото отношение към тези детайли. Нали разбирате?
След момент Мелани отговори:
— Да, господине.
— Чудесно. Ако можете да поставите следящия софтуер, който съдията ни позволи да ползваме, ще знаем къде ходи, без да правим цирково шоу, което да излезе на първа страница на „Вашингтон Поуст”.
— А моята ситуация? — запита Мелани.
— Не е нужно никой да знае за нея. Имате пълните ми уверения, че няма да разлайваме гъските, а ще ги оставим да си седят по местата си. Помогнете ни и ние ще помогнем на вас. Всички печелят, госпожице Крафт — завърши с усмивка мъжът.
— Добре — каза Мелани. — Сега не е тук, но когато се върне, ще заредя програмата в телефона му.
— Само толкова искаме — отвърна Пакард и й подаде визитката си. — Ако Дарън ви притеснява прекалено много, ми се обадете. Не мога да го махна, защото никой не иска да вкарва нов човек в ситуацията. Но ще поговоря с него за цветистото му поведение.
— Благодаря, агент Пакард.
Двамата си стиснаха ръцете.
Адам Яо, Динг Чавес и Джак Райън-младши се срещнаха в хотела в ранния следобед. Яо караше колата на свой съсед, червеникав и обичаен за Азия седемместен „Мицубиши Грандис”. Не знаеше дали триадите познават неговата кола, но не искаше да рискува, а и му се струваше добра идея да кара малко по-широк автомобил, докато вози хората от „Хендли Асошиейтс”.
Минаха няколко преки нагоре по „Нейтън Роуд” и Яо спря колата на платен паркинг за едночасов престой.
— Мисля, че можем да подготвим операцията за тази вечер и дори да изгладим някои неща в работата си — каза той.
Чавес отговори:
— Тук командваш ти. Само ни кажи какво искаш да правим.
Адам се поколеба. Райън знаеше, че агентът от ЦРУ се чувства притеснен, че трябва да ръководи Доминго Чавес в операция за наблюдение. Динг имаше петнадесет години повече опит в тези неща от Яо. Но, разбира се, Адам Яо не можеше да разкрие притесненията си пред бизнесмена, който работеше с него.
— Добре — каза той. — Да караме поред. Всички да си сложат слушалките и да наберат този номер.
Динг запита:
— Какъв е номерът?
— Този номер ще ни включи в конферентен разговор. Така ще си комуникираме непрекъснато.
Всички набраха номера и провериха дали се чуват помежду си.
След това Адам бръкна в жабката и извади две малки устройства, всяко колкото кибритена кутия. Подаде по едно на двамата си спътници.
— Какви са тези неща? — запита Джак.
— Наричат го лепка. Магнитен позиционираш маяк. С тях следя коли, но мога да проследя и самите вас. Сложете ги в джоба си и ще знам къде сте по карта от телефона си. Аз ще съм зад вас, момчета, в колата, докато вие извършвате пешеходното следене, а аз ще ви насочвам.