Яо каза:
— Динг, това кафене има задна врата. Ако излезе през нея, ще се озове на „Кантон Роуд”. Иди там, в случай че това е опит да се отърват от опашка.
— Разбрано.
Динг се намираше на две преки зад Райън, но ускори крачка и сви надясно по „Кантон Роуд”. Отиде на отсрещната страна на улицата и застана в дъжда, като с чадъра криеше лицето си от уличните лампи над себе си.
Точно както Яо предположи, Джа и антуражът му се появиха на „Кантон Роуд” след няколко минути.
— Чавес вижда. Южна посока по „Кантон”.
Адам беше забелязал, че триадите се упражняваха все повече в търсене на преследвачи през последните няколко дни. Американският агент от ЦРУ все още нямаше представа как са разбрали за него, но независимо от причината, се радваше адски много на помощта на Чавес и Райън-младши.
Няколко минути след като Динг обяви, че вижда обекта, Джак забеляза Джа и останалите, които се движеха под плътен покрив от чадъри към мястото му близо до входа за ферибота.
Джак каза:
— Май отиват на ферибота.
— Отлично — отговори Яо. — Вероятно онзи отива в Уанчай. Там са баровете. През миналата седмица няколко пъти ходи така по барове с голи мадами на улица „Локхарт Роуд”. Мисля, че хич не му пука за голите момичета, но повечето от тези клубове са под контрола на „Четиринадесет К” и вероятно охранителите му се чувстват спокойни, ако го заведат там.
— Можем ли да идем и ние, без да ни забележат? — запита Джак.
— Да, но трябва да се пазите. В тълпата ще има и други от триадите. Те може и да не работят за Джа, но напият ли се, стават груби.
Джак отговори:
— Нали всичките знаят бойни изкуства?
Яо се разсмя.
— Тук не е като непрекъснат филм с Джаки Чан. Не всеки тук е кунгфу майстор.
— Е, това ме успокоява.
— Но не трябва. Всички носят пистолети или ножове. Не знам за вас, но предпочитам да ме ритне магаре в гърдите, отколкото куршум девети калибър.
— Имаш право, Яо.
— Джак, иди напред и се нареди за следващия ферибот. Няма да те заподозрат, ако си пред тях, но внимавай къде заставаш.
— Разбрано.
— Динг, аз идвам да те взема. Ще минем по тунела от другата страна и ще ги чакаме, когато слизат от ферибота.
Старият ферибот подскачаше и се люлееше в бурното пристанище „Виктория”, докато извършваше осемминутния преход до остров Хонконг. Джак беше седнал доста назад от мъжете от „14К” и от хакера, които седяха на предната закрита палуба.
Той знаеше със сигурност, че не са го забелязали, както и че няма с кого да се срещат тук, на ферибота, защото никой не ги доближаваше.
Но по средата на пътя нещо друго привлече погледа на Джак.
В кабината за пътници влязоха двама мъже и минаха край него. Седнаха няколко реда зад Джа. Мъжете изглеждаха във форма, на не повече от тридесет години, като единият носеше червена тениска поло и дънки, а на едната си ръка имаше татуировка с надпис „Каубой, стани”. Другият носеше незапасана риза и свободен панталон с джобове на бедрата.
Според Джак двамата приличаха на американци и гледаха Джа в тила.
— Може да имаме проблем — каза тихо Райън, като се загледа през прозореца в обратна посока на групата от триадата.
— Какво има? — запита Чавес.
— Мисля, че и други двама, американци май, наблюдават целта ни.
— Мамка му — каза Яо.
— Кои са те, Адам? — запита Чавес.
— Не знам. Може да са съдебни пристави от Щатите. Джа е издирван престъпник там. Ако е така, те няма да могат да се оправят из Хонконг. Няма да знаят как да се слеят. Няма да знаят, че Джа и „Четиринадесет К” се оглеждат за опашка. Ще изгорят.
Райън каза:
— Прекалено близо са, но все още не са станали очевидни.
Яо се обади:
— Да, но ако сега са двама, съвсем скоро ще са повече. Колко широкооки американци можеш да завреш на едно място, преди триадите да се сетят, че на протежето им му е пораснала опашка?
Фериботът спря на дока в Хонконг след няколко минути и Райън слезе от него първи, доста преди Джа и антуража му. Тръгна по дълга рампа, която водеше към централната част, след което се изгуби с един асансьор надолу към метрото, без да погледне целите си.
Нямаше нужда да ги гледа. Чавес стоеше на позиция на изхода на ферибота и последва Джа и компанията му, които се качиха в едно такси. Колата потегли в южна посока.
Адам видя това от микробуса. Обяви по конферентната връзка:
— Аз ще ги проследя. Динг, слезте с Джак в метрото и хванете влак до станция „Уанчай”. Обзалагам се, че там ще идат. Ако побързате, ще стигнете там преди мен и аз ще ви насочвам.