Доминго Чавес влезе в клуба след няколко минути и седна при бара до входа на долния етаж. Виждаше добре стълбището към улицата, както и антуража от „14К”, но задачата му изискваше преди всичко да оказва подкрепа на Джак, който провеждаше наблюдението.
Комуникираха с Адам чрез малките слушалки. Яо седеше във взетата под наем кола в една малка уличка зад високите блокове на улиците „Джафи” и „Глостър”, на няколко преки от северния бряг на остров Хонконг. Спря на малък паркинг, откъдето се виждаше задният изход на клуб „Стайлиш”, което беше добре, но пък на паркинга, близо до ресторант за морска храна, му правеха компания двадесетина препълнени кофи за боклук, от които се носеше смрад, и плъховете.
Адам каза на мъжете от „Хендли Асошиейтс” какви щастливци са. Чавес отпи от първата бира за вечерта и огледа жените, които работеха за бакшиши на сцената, както и останалите танцьорки, които обикаляха сред тълпата.
Увери младия Адам, че не изпуска много.
Двамата тайнствени американци от ферибота влязоха в клуба след няколко минути, като потвърдиха опасенията на Джак, че всъщност и те следят Джа. Динг каза за това на Райън, който също ги забеляза от позицията си, когато седнаха на плюшените столове в тъмен ъгъл далеч от сцената. Сервитьорката им донесе бира „Будвайзер” и двамата се заеха да пият и да отказват поканите на обикалящите наоколо момичета.
Чавес се обърна и огледа стълбището, но в този момент в заведението влязоха още двама бели мъже в сини сака и с вратовръзки.
В бара имаше доста като тях, включително Динг, Джак и двамата по-млади мъже от ферибота, но новодошлите биеха на очи. Приличаха на хора от ФБР, а Чавес лесно ги познаваше, просто защото винаги биеха на очи. Двамата мъже седнаха на няколко маси от антуража от триадите, като извъртяха столовете си така, че да виждат по-добре ФастБайт22, отколкото сцената.
— Тука е като някакво сборище на западняци — каза тихо Чавес, като криеше устните си зад шишето, преди да отпие от него.
Гласът на Адам Яо прозвуча в слушалката:
— Още американци ли?
— Двама с костюми. Може да са от Министерството на правосъдието, от консулството, за да потвърдят, че това наистина е Джа.
Яо отговори:
— Добре, може би трябва да помислим за оттегляне. Сега по мои изчисления шест гвейло наблюдават Джа. Твърде много са.
Чавес каза:
— Разбирам, Адам, но имам друга идея. Чакай малко.
Бръкна в якето си и извади телефона си, след което включи видеокамерата. Изключи временно конферентната връзка с Райън и Адам и се обади на Гавин Биъри в хотела.
Гавин отговори веднага:
— Биъри.
— Здрасти, Гавин. Пращам ти видео от телефона. Ще провериш ли на компютъра си дали го получаваш?
— Веднага. Включвам програмата.
След няколко секунди каза:
— А можеш ли да приближиш сцената?
Динг сложи телефона на масата, подпря го на малък стъклен свещник и го насочи към масата на Джа. След това каза:
— Искам да насочиш вниманието си към целта, а не към танцьорките.
— Е, добре де. Приближи малко с вариото.
Чавес го послуша и нагласи телефона.
— Готово. За какво да внимавам?
— Само ги наблюдавай. Ти сега следиш. Аз отивам да изтегля Райън и няма да ги гледам. И без това ги наблюдават прекалено много хора.
— Ясно — засмя се Гавин. — На мисия съм. Е… виртуална мисия. Впрочем пращам ти почистената снимка на онзи, когото снима в Компютърния център. Сега ще го видиш без проблеми.
Доминго включи Гавин в конферентния разговор с останалите двама, след което обясни на Джак и Адам какво е направил. Джак излезе от клуба през предния вход, пресече улица „Джафи” и седна в малка закусвалня за ястия с фиде на тротоара. Оттам виждаше стълбището на входа на клуб „Стайлиш”.
Яо, Чавес и Райън получиха съобщенията по електронната поща едновременно. Отвориха ги и видяха на телефоните си добра снимка на лицето на Джа, предимно задната част на главата му, докато говореше с по-възрастен китаец с бяла риза и бледосиня или сива вратовръзка. Лицето на по-възрастния мъж се виждаше достатъчно ясно, но никой от тримата не го познаваше.
Чавес знаеше, че на компютъра си Биъри има специален софтуер за разпознаване на лица и че в момента вероятно търси съвпадение.
Яо каза:
— Не го познавам, но ти, Динг, смяташ, че е важен, така ли?
— Да. Бих казал, че може би в негово лице виждаш ГМТ.
— Какво? — запита Яо.
— Главния майкотаковач.
Райън и Яо се разсмяха.