Чавес поклати глава.
— Разчува се, знаеш.
Яо не изглеждаше доволен от отговора, но продължи нататък:
— Каква е ролята на Джак-младши?
— Той е аналитик в „Хендли Асошиейтс”. Това е.
Яо кимна. Не знаеше какво да мисли за „Хендли Асошиейтс”, но беше наясно, че Доминго Чавес е един от малкото, работили някога в разузнаването, на когото може да се има пълно доверие. Чавес и хората му осигуряваха необходимото да следи и, надяваше се, да идентифицира някои от хората, които работят с Джа. Нуждаеше се от тези хора, въпреки че не бяха част от екипа му.
— Агенцията не смята, че Джа е част от нападението над безпилотните самолети. Според тях става дума за работа на държавно ниво — Китай, Иран може би, а тъй като Джа определено не работи за никой от тях, смятат, че няма връзка със случая.
— Ние смятаме друго, както очевидно и ти.
— Така е.
В този момент Гавин Биъри звънна на Чавес и Динг включи говорителя, за да го чува и Яо.
— Готово. Имаме съвпадение за единия от младите, онзи с черната риза. Казва се Чън Малун. Тук пише, че живее в Шаосин, в Китай. Известен член на организация на име „Династия Тун”.
— „Династия Тун” ли? — възкликна изненадан Яо.
— Какво е това? — запита Чавес.
— Това е неофициалното име, което Агенцията за национална сигурност даде на организация, съществувала от 2005 до 2010 г. Ръководил я е доктор Тун Гуогун — смятат го за бащата на китайските системи за нападение по време на кибервойна. Използвал е десетки хиляди цивилни хакери, с които е направил нещо като армия. Това хлапе трябва да е участвало в онази група.
— Къде е Тун сега?
— Бил е в затвор в Китай по обвинение в корупция, но е избягал. Никой не е чул нищо за него вече няколко години. Говори се, че китайците го искат мъртъв.
— Интересно. Благодаря, Гавин — каза Чавес. Приключи разговора с Биъри и отново насочи вниманието си към Яо.
— Няма да научим нищо повече от онова, което вече знаем, че се случва тук, защото триадите ще разберат скоро, че Джа има много дълга опашка. Забележат ли, че някой го следи, Джа ще изчезне.
— Знам.
— Трябва да направиш нова проверка в Ленгли. Ако го искат, по-добре е да го залавят веднага, мамицата му, защото иначе или ще избяга в Китай, в който случай никога вече няма да го намерите, или пък ще го арестуват тези от полицията и тогава ще влезе в съдебната система. Ако стане така, ще си вземе адвокат, ще го потупат по дупето и ще го пуснат. Управлението няма да разбере изобщо с кого работи той.
Адам кимна. Виждаше се, че вероятността да загуби Джа Шухай го тревожи.
— Вече говорих с Ленгли. Казват, че според тях Джа не участва, но че биха препратили случая на Пентагона, защото хакнатата система е тяхна — обясни Адам.
— А от Пентагона какво са отговорили?
— Не знам. Опитвам да говоря възможно най-малко с Ленгли.
— Защо?
— Почти всички знаят, че от станцията в Пекин изтича информация. Пентагонът знае, че операциите на ЦРУ в Китай са компрометирани, и затова се съмнявам, че ще ни кажат, ако наистина се интересуват от Джа.
— Изтича информация?
— От известно време е така. Прекалено много инициативи на ЦРУ във връзка с Китай пропадат и е ясно, че някой има вътрешна информация за дейността ни. Опитвам да си върша работата потайно. Не искам Ленгли да знае какво правя, за да не решат китайците да ме спрат. Хонконг може и да не е Китай, но тук е пълно с китайски шпиони.
Чавес каза:
— Възможно е точно това изтичане да е причината „Четиринадесет К” да удвоят охраната над Джа и през два часа да се оглеждат за опашка.
Яо отговори:
— Това ще е вярно само ако „Четиринадесет К” работят с китайците, но от всичко, което съм виждал и чувал за триадите, не е така.
Телефонът на Динг иззвъня. Обаждаше се Райън и Динг включи високоговорителя.
— Какво има, Джак?
— Двамата по-млади американци, онези от ферибота, току-що си платиха сметката и си тръгнаха.
— Добре. Може би им свърши смяната. А костюмарите?
— Седят си на мястото и зяпат към Джа и компания през тридесет секунди, като по часовник. Съвсем бият на очи.
— Добре — каза Динг. — Аз идвам пак вътре. Чакай да поема наблюдението и след това може да излезеш пак отпред.
— Разбрано — каза Джак.
Чавес влезе в клуба през задната врата. През нея се отиваше към дълго и тясно стълбище, което водеше надолу в един коридор. Чавес премина край врати към тоалетни и кухня, след което се озова в клуба, мина край Джа и антуража му в ъгъла и застана до бара. Райън излезе през предния вход, върна се в закусвалнята на тротоара на улица „Джафи”, и си поръча една бира „Циндао”.