Минута след като застана на поста си, Райън обяви:
— Идват „Четиринадесет К”. Виждам към дузина разбойници, които слязоха от два сребристи джипа. Всички носят якета в тази жега, та си мисля, че са с багаж. Влизат през вратата на клуба.
Яо отговори:
— Мамка му. Динг, викам да се махаме, а?
Чавес отговори:
— Ти решавай, но аз тук, на бара, изобщо не съм разкрит, освен дето от няколко минути си мърморя сам на себе си. Искаш ли да си седим така и да се погрижим тези от консулството да не се забъркат в неприятности с новите мускули.
— Разбрано, но внимавай.
След малко присъствието на триадите в клуб „Стайлиш” нарасна. Дузина нови хора, очевидно с оръжие, заеха позиции в ъглите и до бара.
Динг каза тихо иззад бирата си:
— Да… Новите оглеждат мъжете с костюмите. Нещата може да погрознеят, Адам. Ще постоя минутка, ако се наложи да помагаме на някого.
Адам Яо не отговори.
— Динг за Адам, чуваш ли?
Нищо.
— Яо, приемаш ли?
След продължителен момент Адам Яо отговори шепнешком:
— Момчета… сега ще стане много грозно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ
Адам Яо беше спуснал облегалката докрай назад и лежеше скрит под нивото на прозореца. Не помръдваше, но мислите му летяха.
Само преди тридесет секунди един голям микробус за дванадесет души спря с изключени светлини на десетина метра от мястото на Яо в паркинга. Китаецът се скри, преди шофьорът от микробуса да го забележи, но успя да види мъжа зад волана. Изглеждаше американец, с бейзболна шапка и радиослушалка с микрофон, а зад него в колата Яо забеляза няколко други тъмни фигури.
— Адам, какво става? — запита гласът на Динг в слушалката, но Адам не отговори. Вместо това посегна към раницата на предната седалка. Измъкна оттам едно правоъгълно огледало и внимателно го вдигна над прозореца на вратата до себе си. Забеляза микробуса. Той стоеше до изхода на клуба с отворена странична врата. От него тихо излязоха седем души, стиснали черни автомати до телата си и облечени с еднакви раници, пистолети и бронежилетки.
Гласът на Динг отново прозвуча в слушалката на затаилия дъх мъж:
— Какво има, Адам?
Яо отговори:
— Тук има някакви шибани стрелци. Не са от полицията или ЦРУ. Май са „Джей-сок”.
Така онези, които познаваха организацията, наричаха Обединеното командване за специални операции и неговите мисии за специални акции с пряко действие, като „Тюлени-екип шест” или, Делта Форс”. Яо знаеше, че Пентагонът не би изпратил никой друг за подобно нещо.
— Мисля, че ще влязат през задната врата и определено не са тук, за да гледат как се друсат цицки.
— Мамка му — обади се Динг. — Колко са?
— Преброих седем оператори — отвърна Адам.
Джак каза:
— Тук има поне четири или пет пъти повече въоръжени членове на триадите. Ще трябва да ги спреш, преди да ги избият.
— Прав си — отвърна Адам, бързо отвори вратата и излезе от колата си. Американците при задната врата гледаха в обратна посока и оставаха няколко секунди, преди да влязат в клуба. Яо реши да им извика, но не направи и крачка, когато някой го събори на земята изотзад. Слушалката изхвръкна от ухото му, той падна по лице на мократа алея и си изкара въздуха.
Не видя мъжа, който го събори, но почувства тежестта на едно коляно на гърба си и пареща болка в раменете, след като онзи дръпна грубо ръцете му назад, и, накрая, режещите ръбове на пластмасови връзки на китките. Преди да успее да каже нещо, чу някой да отлепя лента от ролка, която увиха грубо няколко пъти около главата и запушиха устата му.
Дръпнаха го за краката и го отмъкнаха така до паркинга, като през това време той опитваше да пази лицето си от грапавия асфалт. След няколко секунди се озова от другия край на микробуса, блъснаха го назад да седне и главата му се удари в колата. Едва тогава видя, че всичко това беше дело на един човек. Русокос мъж с брада и униформен панталон, бойна бронежилетка и пълнители, с автоматичен пистолет и късоцевен автомат, който висеше през рамото му. Адам опита да говори през лентата, но американецът го потупа по главата и му нахлузи някаква качулка.
Последното, което Яо видя, беше ръката на мъжа, на която имаше татуировка с надпис „Каубой, стани”.
Адам чу как онзи изтича край микробуса, очевидно за да се присъедини към своите хора до вратата.
През последните десет или двадесет секунди Чавес опитваше да се свърже с Адам Яо, още две секунди прекара в гневни ругатни към себе си и накрая през последните осем секунди даде тихи, но категорични заповеди в микрофона си, като тръгна през клуба към тоалетната в задния край.