— Гавин, слушай. Искам да вземеш такси и да дойдеш тук. Дай му колкото имаш пари, само го накарай да дойде бързо!
— Аз ли? Искаш аз да…
— Действай! Ще ти кажа повече, когато наближиш.
— О! Добре. Идвам.
— Райън, ти бързо тичай отзад, за да видиш какво става с Адам. Сложи си маската.
— Разбрано.
Чавес мина край няколко души от триадите в клуба, докато отиваше към тоалетната до задната врата. Знаеше, че ще се наложи да опита да спре мъжете, дошли да отвлекат Джа, преди да попаднат в кървава баня.
Той разбираше ясно какво е станало. Двамата млади мъже, които Райън беше видял на ферибота и които дойдоха в клуба, бяха съгледвачи за екипа „Тюлени” или „Делта”, или кой знае какви. Видели са, че Джа и лесна за елиминиране група охранители седят в сепаре до коридора, който води към задната врата, и са се обадили на екипа за отвличане, че моментът е удобен за действие.
Съгледвачите са си тръгнали в последния удобен момент, вероятно за да се облекат и въоръжат, и да участват в удара. Това не беше стандартна оперативна процедура, а и едва ли очакваха появата на подкрепления от „14К” в промеждутъка от време, когато Джа остана без наблюдение.
Чавес знаеше, че предстои здраво осиране и единственият начин да го спре е, като се добере до задната врата, преди да…
От тъмния коридор, който водеше към стълбите в задната страна на клуба, се появи група въоръжени мъже в спретната редица, а червените точици от лазерните прицели на оръжието им танцуваха в слабата светлина на клуба съвсем както отблясъците от дискотопката на тавана.
Чавес се озова в центъра на клуба, твърде далече, за да спре мъжете, но не достатъчно назад, за да е встрани от предстоящата престрелка. На пет-шест метра от него Джа седеше на масата със своите колеги киберпрестъпници и въоръжените охранители от „14К”. На осветената сцена отляво и пред Динг танцуваха голи жени, а самият той се озова сред дузина биячи от „14К”, повечето от които стояха надвесени над двамата притеснени на вид американци от консулството, които със сигурност не знаеха, че в стаята ще влети екип командоси с викове и вдигнато за стрелба оръжие.
Чавес направи сериозно съобщение в микрофона:
— Започна се.
Главен старшина Майкъл Майър, водач на тази група бойци („Тюлени-екип шест”) от Обединеното командване, беше втори в тактическата редица, като цевта на оръжието му за лична защита, автомат „Хеклер и Кох” МР7, сочеше над лявото рамо на оператора пред него. На излизане от коридора групата се раздели на екипи, като Майър и първият мъж се отклониха надясно, а светлинките на лазерните им прицели играеха по дансинга и по хората пред него.
Отляво двама оператори се насочиха към задния бар, а точно пред Чавес трима от мъжете насочиха оръжието си към Джа и охраната му.
Майър почти веднага усети, че неговата зона не крие опасности. Имаше стриптийзьорки и няколко бизнесмени, но екшънът вървеше около бара и зад него, при масата на Джа, затова той остави колегата си и се обърна да помага при залавянето.
С идеята да извърши отвличането, след като Джа си тръгне от клуба, екипът беше чакал на няколко преки оттук. Но двамата мъже, на които Майър възложи да следят Джа, докладваха, че тук има и други двама американци — фризирани костюмари от консулския отдел, ако се съди по вида им, и той се притесняваше, че Джа може да извика подкрепления.
Затова Майър употреби правото си да се съобразява с неочакваното и реши да залови целта в самия клуб.
Ситуацията съвсем не беше идеална. Обичайно действаха с много по-големи групи, с по-добро командване и комуникации и с много по-добър поглед върху целта. Но в света на „екстремните операции” това се наричаше прибързване и първото правило в подобна операция изискваше извличане на максималното от неидеалната ситуация.
Двамата разузнавачи на екипа бяха напуснали сградата преди пет минути, но Майър разбра веднага, че нещата са се променили оттогава. Очакваше да види четирима или петима охранители, но те се оказаха десет.
Жилави на вид, с якета, къси коси и твърди погледи, тези мъже стояха около масата без напитки в ръцете си.
Майър чу вика на един от мъжете отдясно, а това беше последното, което искаше да чуе от някой от хората си, които оглеждаха тълпата.
— Контакт отпред!
Нещата бързо се влошиха. Един боец от „14К” до бара, близо до входа, частично скрит от група бизнесмени, измъкна пистолет. Скрит от хората около себе си, той вдигна оръжието и изстреля два куршума към първия въоръжен стрелец, който мина през вратата, като го улучи в лявата ръка и в керамичната плоча на гърдите.