„Тюленът” най-близо до ранения оператор се разправи с китайския стрелец със залп от три малки, но удрящи силно куршуми 4,6x30 милиметра, които попаднаха в челото на мъжа и пръснаха черепа му върху хората около него.
В следващите две секунди двадесетина души от триадите посегнаха за пистолетите си.
И настана ад.
Озовал се в ничия земя в началото на престрелката, Чавес постъпи по единствения правилен начин — премина в режим на самозащита. Просна се на пода, претърколи се наляво, като събаряше столове и хора в опитите си да се измъкне от престрелката между американците и триадите. Добра се до вдигнатия над пода дансинг и се притисна до стената му, както направиха и много от другите мъже.
Силно му се искаше да има пистолет. Можеше да очисти част от противниците и да помогне на „тюлените”. Но вместо това закри главата си, защото върху него падаха мъже с костюми и танцьорки по прашки и пайети в опит да избягат от престрелката.
През цялото време се стараеше да наблюдава ситуацията. Взираше се в пощурялата тълпа, виждаше пламъци от пистолети и автомати и чу страхотен гръм от сачмена пушка някъде близо до бара. Тълпата приличаше на плъхове, които бягат в жълтата светлина, докато червените прицели и отблясъците от дискотопката засилваха френетичния характер на цялата сцена.
Главен старшина Майър осъзна веднага, че е вкарал екипа си в гнездо на оси. Имаше готовност за съпротива от охраната на Джа, но възнамеряваше да я преодолее със скорост, изненада и голяма жестокост. Вместо управляема схватка с еднакъв брой объркани противници, Майър и шестимата други оператори се озоваха в центъра на стрелбище. Освен това множеството цивилни в клуба налагаше на хората му да се въздържат от стрелба, освен ако не забележат пистолет в ръката на някой в тъмното заведение.
Двама от хората му вече бяха издърпали Джа през голямата кръгла маса в ъгъла и го бяха проснали на пода пред сепарето. Китаецът с коса на пънкар лежеше по лице, притиснат в тила от коляното на един „тюлен”, който междувременно се оглеждаше за цели около дългия бар до входа.
Изстреля два бързи залпа към човека със сачмената пушка, след което отпусна автомата си на ремъка и се зае да връзва жертвата си. В този момент един деветмилиметров куршум удари Майър в бронята на гърдите и го накара да пристъпи назад. Той се овладя, просна се на пода и стреля към пламъка от цевта на пистолета при бара.
Джак Райън намери завързания и опакован Адам Яо, който все още се мъчеше да се освободи. Пътническата врата на колата беше отключена, Джак бръкна и извади ножа от раницата на Яо, след което сряза връзките на китките му.
От клуба се чуваше пукот от изстрелите на пистолети и къси, контролирани залпове от автоматично оръжие. Райън свали качулката от главата на Яо и го изправи на крака. След това викна:
— Има ли оръжие в микробуса?
Адам свали лентата от устата си и изохка.
— Нямам право на оръжие и ако ме хванат с…
Райън се обърна и затича към задния вход на клуба.
Чавес успя да се скрие добре от кръстосания огън, легнал по лице до сцената. Тюлените не можеха да го видят, но пък той се намираше точно пред въоръжените бойци от триадите, които се скриха зад масите и зад дългия бар в предната част на заведението или между посетителите. Престрелката бушуваше около него, но той изглеждаше и действаше като всеки друг от ужасените бизнесмени, сгушени посред тази буря в опит да изчакат края на престрелката.
Динг се питаше дали командосите ще успеят да се доберат до коридора, да се качат по стълбите и да излязат на уличката, преди триадите да ги покосят. Първоначалната им задача да заловят Джа Шухай жив сега му се струваше невъзможна, въпреки че той не можеше да види почти нищо.
Чавес реши, че ако успеят изобщо да избягат, ще трябва да го сторят през коридора към стълбището отзад. Извика в микрофона си, когато настъпи малко затишие:
— Райън? Ако си отзад, прикрий се! Изглежда, ще излязат на улицата!
— Разбрано! — отговори Райън.
В този момент един китаец е пистолет „Берета” от неръждаема стомана изпълзя до Чавес, като оставаше скрит от американските командоси.
Чавес схвана, че онзи ще може да стигне на около три метра от американците, без да го забележат. Оттам можеше просто да се изправи и да стреля от упор в мъжете, които се интересуваха повече от стрелците зад дългия бар на тридесетина метра оттам.