— Динг? Динг? — каза той в микрофона.
Когато стигна на десетина метра от вратата, по улицата зави бял джип и гумите му изпищяха. Колата ускори след микробуса с Джа и американците.
Джак не се съмняваше, че в джипа се намират подкрепления от „14К”. Добра се до сачмената пушка на мъртвия китаец от триадите, взе я и застана посред улицата. Вдигна пушката и стреля веднъж към приближаващата кола. От асфалта отскочиха сачми и нарязаха гумите на колата, която се отклони наляво и с трясък влезе във витрината на един денонощен магазин.
Джак чу шум отдясно, обърна се и видя Адам Яо, който тичаше към него. Китаецът мина край Джак и стигна при вратата на клуба. Тичайки, той каза:
— Ще дойдат и други. Трябва да минем през клуба и да се махаме оттук. Хвърли пушката и ме последвай. Не сваляй маската!
Джак се подчини и го последва.
Яо отвори вратата и веднага видя кръвта по стълбите. Извика на мандарин:
— Всички добре ли са?
Слезе малко надолу и веднага един мъж насочи пистолет в лицето му. Стрелецът осъзна веднага, че стои срещу двама невъоръжени мъже в цивилни дрехи, а не екипирани стрелци.
— Къде отидоха? — запита той.
Адам отвърна:
— На запад. Мисля, че отиват към тунела под пристанището!
Гангстерът свали оръжието и изтича край тях нагоре по стълбите.
Долу, в клуба, Адам и Джак се озоваха в истинска кланица. На пода лежаха общо шестнадесет тела. Някои се гърчеха в агония, а други лежаха, без да мърдат.
Седем души от „14К” лежаха мъртви или умираха, а други трима се оказаха тежко ранени. Други шестима клиенти на заведението също лежаха мъртви или ранени.
Адам и Джак откриха Чавес, който отиваше към стълбите. Когато ги видя, вдигна малък компютър. Джак разпозна компютъра на Джа Шухай. Динг го беше взел от земята, когато „тюлените” теглеха ФастБайт навън.
Динг го пъхна във вътрешния джоб на спортното си сако.
Адам каза:
— Трябва да тръгваме. Излизайте отпред, както всички останали.
Агентът на ЦРУ ги последва, а Динг и Джак поеха след него.
Райън не вярваше на очите си — всички маси и столове бяха съборени или обърнати нагоре с краката, навсякъде имаше счупени стъкла, а кръвта, изтичаща от телата, се беше размазала по пода и отразяваше светлините от дискотопката, която беше останала цяла и изправна.
Отвън, на улица „Джафи Роуд” воят на сирените ставаше все по-пронизителен.
Яо каза:
— Тук много бързо ще се напълни с полиция. Винаги идват, ако тук, в районите на триадите, има престрелка.
Докато се качваха по стълбите, Джак каза:
— Не знам кои бяха тези, но не мога да повярвам, че успяха.
В този момент отново избухна стрелба. Този път някъде от изток.
Динг погледна Джак и каза тихо:
— Още не са успели. Слез долу и вземи пистолет от някой мъртвец.
Джак кимна, обърна се и затича надолу по стълбите.
Яо запита Чавес:
— Какво ще правим?
— Каквото можем.
— Микробусът — каза Адам. — Ключовете ми са в него, а и той не е заключен. Биъри не може ли да го вземе?
Чавес кимна и се обади на Гавин, който се намираше в такси и пътуваше насам.
— Искам да вземеш червеното „Мицубиши Грандис” на Адам на алеята зад клуб „Стайлиш”. Като се качиш, обади ми се. Ще ни трябва.
— Добре.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЕДНО
Майър и неговият екип от простреляни оператори успя да измине шест преки, преди хората от „14К” да ги настигнат.
От момента, в който се чуха първите изстрели в клуба на улица „Джафи Роуд” преди пет минути, навсякъде в квартал Уанчай звъняха мобилни телефони и се получаваха текстови съобщения. Сред стрелците от „14К” се разчу много бързо, че някой напада района им, и всички получиха заповед да дойдат в участъка между улица „Джафи” и „Марш”, където се намираше клуб „Стайлиш”.
Координацията между различните групи се оказа ужасна, особено през първите минути, но огромният брой гангстери с коли, мотоциклети или такива, които се движеха пеша или дори с метрото, имаха мнозинство с петнадесет към един спрямо хората на Майър. Триадите не знаеха, че Джа е отвлечен — всъщност съвсем малко от тях имаха представа кой е той. Всички знаеха само за някаква престрелка в клуба и че група тежковъоръжени гвейло опитват да се измъкнат. Някой съобщи, че са с черен микробус, а това означаваше, че е въпрос на време, преди да ги изловят като хлебарки по тесните и претъпкани улици на квартала.
Те караха на изток до улица „Канал Роуд”, след което поеха по нея на юг, за да стигнат до мястото, от което отново можеха Да тръгнат на изток по „Джафи”. Докато минаваха край затворени лавки и многоетажни офис сгради и жилищни блокове, шофьорът, специален оператор Тери Хоули, завиваше рязко наляво и надясно, за да изпревари бавния трафик и да избегне насрещните коли.