Тун не показа никакви емоции, докато гледаше.
До рамото му стоеше прав и гледаше монтажа на изпълнения с жестокости запис ръководителят на охраната на „Призрачния кораб”. Той не беше от триадите, но отговаряше за координацията с тях.
Убити и ранени са двадесет и девет членове на „Четиринадесет К”. Както виждате от записа, и някои от хората на противника също претърпяха загуби, но не намерихме никой от тях в местните болници.
Тун не каза нищо. Отбеляза само:
— ЦРУ.
— Да. Техният местен агент, Адам Яо, за когото знаехме от последната седмица, определено се вижда тук на записа.
— Ние четем комуникациите на ЦРУ. Знаем, че Яо е тук, в Хонконг, и наблюдава нашата операция. Защо не предотвратихте това?
— Ако ЦРУ бяха използвали свои сили или ако бяха координирали отвличането с други, ние щяхме да знаем за него и да се подготвим. Но Пентагонът е използвал военни сили, очевидно от тяхното Обединеното командване за специални операции. Нямаме дълбок и постоянен достъп до комуникациите им.
— Защо ЦРУ са използвали тях? Подозират ли изтичане на информация от мрежата си?
— Не. От информацията на ЦРУ, която следим след удара, установихме, че тази група командоси случайно се е намирала на учение в Южна Корея и е можела да дойде тук бързо, при възможността за отвличане на Джа. Никой от Обединеното командване не е казал на ЦРУ за тях.
— И все пак агентът на ЦРУ присъства.
— Аз… не съм установил как е станало това.
Тун каза:
— Много съм разочарован от случилото се.
Шефът на охраната отвърна:
— Разбирам ви. Разглеждането на отвличането постфактум не ни помага много. Предотвратяването му щеше да е идеалният вариант.
— Докладвахте ли за това на нашите колеги в Пекин? — запита Тун.
— Да. Те молят да се свържете с тях при първа възможност.
Тун кимна.
— Времето ни в Хонконг свърши.
Изгледа пълния с жестокости филм втори път. Бързо протегна ръка и натисна един бутон, за да спре записа в момента, когато шофьорът на минивана стреля с пистолета си през прозореца от своята страна. Когато прозорецът падна и колата премина близо до камерата, на екрана се появи относително чисто изображение на лицето му.
Тун извади кадъра и след секунди го изчисти значително със софтуера на компютъра си.
— Този мъж се намираше в клуб „Стайлиш” в началото на всичко това, преди нападението. Не участваше в нападателната група.
— Да, смятам, че сте прав.
Тун и шефът на охраната разгледаха заедно необработените материали от клуб „Стайлиш” от преди и след отвличането. Видяха неизвестния мъж до бара преди нападението — седеше съвсем сам. Но след отвличането го срещнаха други двама. Заедно тримата излязоха през предния вход. Единият, висок, носеше обикновена хартиена маска на лицето си.
А другият беше Адам Яо.
Тун намери добра снимка на ниския мургав мъж, когато влизаше в клуба за първи път точно край охранителната камера на входа. Изчисти снимката още повече и увеличи лицето на мъжа.
— Знам кой е този — обяви Тун Гуогун.
Натисна няколко бутона на компютъра си и включи видеоконференция. Една жена със слушалки на главата седеше на бюрото си някъде на етажа на операторите в „Призрачния кораб”.
Изненада се, като се видя на камерата. Поизправи се в стола си и се поклони, без да става.
— Бюро четиридесет и едно.
— Елате в кабинета ми.
— Да, Център.
След малко жената влезе в тъмния офис на Тун, спря до шефа на охраната, поклони се бързо и застана мирно с насочен право напред поглед.
— Погледни тази снимка.
Жената надникна край Центъра и се вгледа в екрана за няколко секунди, след което отново застана в стойка „мирно”.
— Това, изглежда, е обектът Доминго Чавес от Мериленд, Америка, фирма „Хендли Асошиейтс”. Съпруга — Патси Чавес. Един син — Джон Патрик Чавес. Доминго Чавес е служил в армията на САЩ, а после в отдела за специални дейности в ЦРУ. След напускането си…
— Знам кой е — прекъсна я Тун. — „Хендли Асошиейтс” е цел, която ни интересува, нали?
— Да, Център.
— Те убиха Картал и неговата банда либийски боклуци в Истанбул преди няколко месеца, нали?
— Да, Център.
— Вие, изглежда, знаете всичко за Чавес и „Хендли Асошиейтс”.
— Да, Център.
— Знаехте ли също, че господин Чавес и най-малко един негов колега са били тук, в Хонконг, снощи и са помагали на ЦРУ и на военните от САЩ да заловят Джа Шухай, шеф на нашия отдел програмисти, и че са убили много от нашите домакини от „Четиринадесет К?” Очите на младата жена се преместиха върху Центъра, а бялата й кожа сякаш доби сивкав цвят, когато кръвта се отдръпна от лицето й. Тя отговори тихо: