Учуден, Коваленко написа „Какво значи това?”
„Сгреши, като опита да се свържеш с баща си.”
Незабавно по тила му изби пот. Понечи да напише нещо за свое оправдание, но се въздържа.
„Откъде знае Центъра, мамицата му?”
След кратко забавяне той написа:
„Той ми е баща.”
„За нас това е без значение и той е без значение за задачата ти. Няма да се свързваш с никого от предишния си живот.”
„Но той не работи вече. Няма да каже на никого.”
„Няма значение. Трябва да следваш указанията.”
Коваленко погледна към новия мобилен телефон. Нямаше как Центъра да сложи следящо или подслушвателно устройство на всеки нов неразопакован телефон на света.
Но интернет кафенето? Възможно ли беше наистина те да наблюдават всяка машина във всяко интернет кафене в Барселона? В Европа? В света? Невъобразимо. Невъзможно.
„Чакай малко” — каза си той. Извади своя мобилен телефон от якето си. Достатъчно дълго беше работил за Центъра и можеше да се досети поне отчасти каква технология използват срещу него. Вероятно телефонът му е снабден с устройство, което им праща географските му координати. Така можеха да следят къде ходи и ако Центъра наистина го следеше, знаеше, че е ходил в интернет кафенето. В такъв случай, предположи Коваленко, е можело да проследят трафика от тези компютри. Да видят, че е търсен телефон в Москва. Може да са разпознали името или пък да са направили собствено търсене и така да са разбрали, че той опитва да се свърже с баща си.
Може да са го следили и когато е купил телефона.
Така ли го правеха?
Не че е лесно, но поне изглеждаше, че не са всесилни.
Мамка му. Глупаво беше постъпил. Трябваше да опита нещо друго, да измисли друг начин да се сдобие с номера на баща си.
Написа:
„За вас работя вече три месеца. Искам да се върна към предишния си живот.”
Получи неочакван отговор:
„Ще продължиш да изпълняваш инструкциите ни. Ако беше успял да се свържеш с баща си, сега той нямаше да е жив.”
Коваленко не отговори.
След миг на екрана се появи нов текст:
„Днес ще ти бъдат оставени документи в Барселона. С тях ще заминеш за Съединените щати. Тръгваш утре. Там ще наемеш подходящо жилище във Вашингтон, откъдето ще работиш. Имаш два дни да заемеш позиция и да докладваш готовност за получаване на оперативни указания.”
Думата „Вашингтон” изненада и притесни Коваленко.
„Не съм в добри отношения със сегашната им администрация.”
От това по-слабо не можеше да се каже. Преди година Коваленко беше подготвил заговор с милиардера Пол Ласка, гражданин на САЩ, за да съсипе предизборната кампания на Джак Райън. Ласка и Коваленко не успяха и въпреки че милиардерът, изглежда, се отърва, Валентин се превърна в доста неудобна фигура в Кремъл и затова го захвърлиха в глуха линия.
Коваленко не се съмняваше, че администрацията на Райън знае всичко за него. Идеята да лети до Вашингтон, за да работи за сенчеста престъпна организация, му се стори ужасна.
Центъра отговори:
„Знаем за участието ти в случая с Джон Кларк и съответно с президента Райън. Документите, кредитните карти и легендата ти ще ти позволят да влезеш в страната и да се установиш. Оперативните ти умения ще ти позволят безопасно пребиваване там.”
Коваленко остана загледан в екрана известно време, преди да напечата:
„Не. Не искам да ида в Америка.”
„Ще идеш.”
Отсреща не написаха нищо друго. Само тези настоятелни думи.
Валентин написа „не”, но не натисна клавиша за изпращане. Само го изгледа.
След няколко секунди изтри думата „не” и написа:
„Колко продължителна е задачата?”
„Неизвестно. Вероятно не повече от два месеца, но всичко зависи от твоите умения. Смятаме, че ще се справиш.”
Коваленко каза на глас:
— Да. Заплахи и ласкателства. Ритни агента в задника, а после му направи свирка.
Не знаеше нищо за Центъра, но разбираше, че онзи е опитен в шпионските работи.
Руснакът напечата:
„И ако откажа?”
„Ще видиш какво ще ти се случи, ако откажеш. Предлагаме да не отказваш.”
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ
В живота на полевия агент на ЦРУ има моменти, изпълнени с адреналин и вълнение, но тук изобилстваха.
Адам Яо прекара нощта в малката чакалня на автотенекеджийница в квартал „Сайуан” в Хонконг, на няколко километра от апартамента си. Докарал беше тук минивана на съседа си и плати богато на собственика и помощника му да работят цяла нощ, за да почистят тапицерията от кръвта, да запълнят и китосат дупките от куршуми, да пребоядисат колата и да сменят счупените стъкла.