Сега, в седем сутринта, тенекеджиите приключваха, което значеше, че Адам ще успее да паркира колата на мястото й навреме, преди съседът му да излезе от апартамента си, за да иде на работа.
В това нямаше такава тръпка и вълнение, както предишните няколко дни, но Яо не можеше да върне колата на приятеля си в онзи вид.
Съседът му и негов връстник, на име Роберт Кам, имаше три деца и притежаваше колата по необходимост. През последните два дни караше мерцедеса на Адам и не се оплака нито веднъж. Въпреки годините си мерцедесът беше в отлично състояние и возеше адски по-добре от минивана.
Собственикът на тенекеджийницата подхвърли ключовете към Яо и двамата провериха колата заедно. Адам остана впечатлен — не откри никакви следи от повреди по колата, а страничните прозорци се оказаха заменени с нови, затъмнени абсолютно както предното и задното стъкло.
Адам последва собственика до гишето и плати сметката. Взе фактура с разбивка на всички работи. Този бърз ремонт се оказа ужасно скъп, а и той плати със собствените си пари. Възнамеряваше да изпрати фактурата в Ленгли и да побеснее, ако не му признаят и възстановят тези разходи.
Но нямаше да представи фактурата скоро. Все още се намираше тук, на терен, и силно подозираше, че някъде между хората на ЦРУ в Азия и тези в Ленгли изтича информация.
Най-малко от всички му се щеше да прати съобщение, че е участвал във вечерната престрелка преди два дни.
Адам подкара бързо минивана към дома си, като всяка минута проверяваше часовника си и се надяваше, че ще успее да върне колата на паркинга навреме, за да я намери там съседът му.
Агентът живееше в Сохо — моден и скъп район в централната част на Хонконг, на стръмен склон. Яо не можеше да си позволи малкия, но модерен апартамент със скромната си заплата на агент на ЦРУ, но пък жилището съответстваше на прикритието му на президент и собственик на фирма за разследвания и така от Ленгли бяха приели ситуацията.
Съседът му Роберт обаче, работеше в банка HSBC и вероятно взимаше над четири пъти повече от заплатата на Адам, въпреки че доходите му вероятно доста страдаха от това, че имаше три момчета.
Адам стигна блока и пое нагоре по рампата към гаража малко след седем и тридесет сутринта и направи завоя, след който можеше да заеме номерираното място за минивана.
Пред себе си, в края на редицата коли, Адам видя Робърт да приближава черния му мерцедес с куфарче в ръка и сако, преметнато върху ръката.
„Мамка му” — каза си Яо. Все още можеше да размени колите с него, но трябваше да измисли някаква причина защо връща минивана сега. Зае се да измисли нещо, като караше към номерираното паркомясто на Робърт, една редица по-назад от собственото му.
Видя как Робърт отваря вратата на мерцедеса и седна в него в мига, когато той вкара минивана на определеното му място. Агентът на ЦРУ бутна скоростния лост в позиция „паркиране” и в този момент Робърт вдигна поглед и го забеляза. Адам се усмихна и размаха виновно ръка, с гримаса на извинение, че чак сега връща минивана.
Робърт се усмихна.
И в този момент изчезна сред ярка светлина.
Мерцедесът избухна пред очите на Адам и се разлетяха парчета, а ударната вълна, видима като стена от прах, разтърси гаража, спука новите стъкла на минивана и блъсна силно главата на Яо в облегалката за тила.
Алармите на сто луксозни коли се разпищяха, завиха и запиукаха, а върху минивана се посипаха парченца кола и бетон от тавана на паркинга, напукаха още повече предното стъкло и пробиха предния капак и покрива на няколко места. Адам усети струйка кръв по лицето си, където стъклото от колата го поряза, а задушаващият дим от експлозията в затворения от всички страни паркинг изпълни дробовете му.
Успя да се измъкне от повредения миниван и препъвайки се, отиде при мерцедеса.
— Робърт! — изкрещя той и се препъна от една паднала от тавана двойно Т-образна метална греда. Застанал на ръце и колене, той се зае да бута и рита усуканите ламарини на другите коли, докато болката от удара в седалката пулсираше в главата му и кръвта течеше обилно от лицето му.
— Робърт!
Покатери се на предния капак на мерцедеса, погледна към горящия интериор и видя овъглените останки на Робърт Кам на седалката на шофьора.