Изтребителите F/A–18 на самолетоносача „Роналд Рейгън” патрулираха над Тайванския проток вече от четири дни и през всеки от тези дни Траш и Чийз правеха по два полета. За късмет на Траш и кръвното му налягане, досега ги пращаха само на дневни полети, но той се съмняваше, че късметът му ще издържи още дълго.
Всъщност кръвното му налягане беше подскочило рязко при няколко срещи с пилоти от Народната освободителна армия. Траш и Чийз провеждаха бойно патрулиране от тайванската страна на протока, над сектора до брега на Тайпе в северната част на острова. Самолетите F–16 на Китайската република летяха в останалата част на протока и самолетите от „Роналд Рейгън” внимаваха да не преминат над централната линия и да влизат в китайска територия.
Но китайците не играеха по същите правила. През последните четири дни шестнадесет пъти техни самолети Су–27, J–5 и J–10 излитаха от базата във Фуджоу, тръгваха през широкия сто мили проток направо към Тайпе, столицата на Тайван, и се втурваха директно към централната линия. Десетина пъти дори хващаха в прицелите на радарите си американски или тайвански самолети. Но имаше и по-агресивни действия от тези „закачки” — в три случая китайски изтребители Су–27 и J–5 всъщност преминаха централната линия, преди да се върнат на север.
Това представляваше заплашителна демонстрация на мускули от страна на Китай и затова Траш и останалите пилоти летяха из протока готови за действие.
Траш и Чийз заминаха в своята патрулна зона, изпратени там от офицера в бойния информационен център на самолетоносача, известен като БИЦ, а от самолет Е2-С „Хокай” за ранно предупреждение, който патрулираше далеч на изток от протока, но наблюдаваше зоната с мощния си радар, получаваха информация какви други самолети има около тях.
Като разположени встрани очи и уши на пилотите в протока, самолетът „Хокай” можеше да следи другите самолети, ракетите и дори корабите на стотици мили във всяка посока.
След като заеха позиция, Траш и Чийз се понесоха по схема, подобна на състезателна писта, но на шест хиляди метра над водата. Траш инстинктивно мърдаше лостовете за газ и управление на самолета, за да не излиза от бойната формация със своя водещ, следеше информацията от радара и слушаше съобщенията от самолета „Хокай” и от бойния информационен център.
Далече под себе си виждаше разкъсани облаци, но нищо друго освен брилянтно синьото небе около себе си. Виждаше късчета от Китай, когато поемаше на север, и лесно различаваше Тайпе и други градове в Тайван, когато облаците на юг се разкъсваха достатъчно.
Въпреки осезаемото напрежение в протока Траш се чувстваше добре, че е тук, горе, сега, защото знаеше, че е получил най-доброто обучение, че има най-добрата подкрепа, най-добрия водещ и най-добрия самолет в целия конфликт.
А самолетът наистина беше прекрасен. Дълъг бе 17 метра и с разпереност на крилата 12 метра. В „хлъзгаво” състояние, или без оръжие и допълнително гориво, той тежеше само десет тона, благодарение на композитната си конструкция от алуминий и стомана. А двата звяра, турбовентилаторните двигатели на „Дженерал Електрик”, генерираха почти толкова мощност, колкото двигателите на триста и петдесет самолета „Чесна” 172, и му даваха отлична тяговъоръженост или възможност да достигне скорост Мах 1,5, тоест две хиляди километра в час, и да стои вертикално във въздуха като ракета, изстреляна от площадка.
Управляваният по електронен път самолет вършеше доста от работата на Траш, докато той оглеждаше небето и екраните пред себе си — левия дисплей за данни и десния за дигитална информация, предния дисплей за управление и движещата се карта надолу почти между коленете му.
В кабината имаше петстотин и тридесет превключвателя, но за почти всичко, необходимо да управлява самолета и да води бой, Траш използваше само шестнадесет бутона на лоста за управление и на газта, без дори да сваля очи от нашлемния дисплей.
Струващият тридесет милиона самолет беше един от най-добрите във въздуха, макар и не най-новият. Военноморските сили ползваха по-новия, по-голям и по-авангарден „Суперхорнет”, който струваше още двадесет милиона долара.
Траш тъкмо зави, за да последва Чийз обратно на юг, във формация, когато в слушалката му прозвуча съобщение от „Хокай”:
— Контакт точно напред, нула-четири-нула. Четиридесет и пет мили, лети на югоизток, единична група, двама, югоизточно от Путян. Курс две-едно-нула. Изглежда, летят към протока.