Контрольорът от самолета „Хокай” потвърди думите му и веднага върна вниманието си към тайванските изтребители, чиито нападатели правеха същото.
— Шило — обади се Чийз, за да каже, че един от лошите го следи с радара си.
След миг Траш чу предупредителния сигнал за захват с радар и на собствения си самолет.
— И мен ме захванаха. Онези не се ебават, а?
Чийз даде следващата заповед с тон, който Траш рядко чуваше от майора:
— „Магия две-две”, включи въоръжението.
— Разбрано — отговори Траш. Премести главния превключвател на позиция, при която цялото въоръжение се включваше и влизаше в готовност, а спусъкът за изстрелване на ракетите се намираше на върха на пръстите му. Все още не смяташе, че ще се наложи да се бие, но нивото на опасност нарасна бързо, след като врагът го прихвана в радара си, и знаеше, че двамата с Чийз трябва да са готови, в случай че инцидентът премине в престрелка.
Контрольорът ги информира почти в същия момент, че и тайванците са съобщили за радари.
Траш последва пореден завой на Чийз, встрани от централната линия и от наближаващите самолети. Погледна настрани през кабината, като използваше нашлемната прицелна система, която му представяше голяма част от информацията, без да се налага да гледа напред към таблото с приборите. Забеляза две черни точици, които се носеха бързо на фона на пухкав бял облак.
Съобщи бавно и енергично, но без излишно вълнение в гласа, както подобаваше на професионалист:
— „Магия две-две” вижда двама бандити. На десет часа, малко надолу. Вероятно са „Супер 10”.
Все още никой американец не беше се изправял срещу най-модерния фронтови изтребител на Китай, „Ченду J–10B Супер 10”, по-новата версия на „унищожителя” J–10. Траш знаеше, че в конструкцията на J–10 са използвани композитни материали точно както в неговия самолет, за намаляване на видимостта с радар и затрудняване на следенето с радарна ракета. Предполагаше се, че новият модел е с подобрени електронни средства за водене на война, което също помагаше.
Китайският самолет беше по-малък от F/A–18 и имаше само един двигател, за разлика от двата на „Хорнет”, но произведеният в Русия турбовентилаторен двигател даваше доста мощност на изтребителя за въздушен бой.
— Разбрано — каза Чийз. — Май днес ни е щастлив ден.
Китайците имаха над двеста и шестдесет действащи J–10, и може би не повече от четиридесет от новия модел. Траш не отговори — играта започваше.
Чийз се обади:
— Обръщат се към нас и са горещи! Тридесет секунди от централната линия и демонстрират враждебност.
Вместо контрольора от „Хокай” да потвърди думите на Чийз, както Траш очакваше, той каза:
— „Магия”, знайте, че тайванците южно от вас са нападнати, отбраняват се и има изстреляни ракети.
Траш каза изненадан:
— Посрани боже, Скот!
Чийз съобщи, че вижда самолетите пред себе си.
— Двама пред носа ми. Потвърждавам, че са „Супер 10”. „Хокай”, искаме разрешение за стрелба.
Преди „Хокай” да отговори, Траш запита:
— Разбрано, двама пред носа ти. Кого да поема?
— Аз държа този отляво.
— Разбрано. Хващам десния.
Чийз потвърди:
— Разбрано, две-две, държиш водения самолет отдясно.
Сега нашлемният дисплей и предупредителната система предупредиха Траш, че са засекли изстрелване на ракета. Един от китайските самолети току-що беше стрелял по него. Пилотът видя, че времето до попадение на ракетата в самолета му е тринадесет секунди.
— Ракета! Ракета! Отклонявам се надясно! „Магия две-две” е в защита!
„Мамицата му” — помисли Траш и рязко зави и се отдалечи от Чийз, след което премина в полет надолу с главата. Изтегли лоста за управление и без да вижда друго освен вода, ускори скоростта и снижаването си.
Крачолите на костюма му за претоварване се изпълниха с въздух, стегнаха краката му и принудиха кръвта в горната част на трупа му да остане там, за да може мозъкът му да продължи да мисли и сърцето му да бие.
Претоварването го накара да изсумти.
„Хокай” съобщи със закъснение:
— Двойка „Магия”, имате позволение за стрелба.
На този етап на играта Траш вече не даваше пет пари дали някой в безопасност далече в небето му дава позволение да отвръща на стрелбата. Въпросът тук беше на живот и смърт и Траш нямаше намерение да прави мързеливи осморки, докато го гръмнат.
По дяволите, не. Траш искаше да умрат онези, другите пилоти, и ако трябва, щеше да изстреля всичките си ракети, независимо от инструкциите на „Хокай”.