Но точно сега се налагаше да остане жив достатъчно дълго, за да успее да отвърне на стрелбата.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ
Траш се носеше като ракета към водата на километър под него, и тя бързо изпълваше хоризонта. Като знаеше разстоянието от себе си до китайския самолет, когато онзи стреля, американецът беше убеден, че точно сега след него лети PL–12 — радарно управляема ракета със среден обхват и бризантна бойна глава. Траш знаеше също, че при максималната скорост Мах 4 ракетата щеше да го настигне. Знаеше много добре, че тази ракета може да взема завои с 38-кратно претоварване и няма да й избяга, защото претоварването ще го накара да загуби съзнание и ще осуети всичките му шансове да се измъкне от тази каша.
Траш знаеше, че ще трябва да използва познанията си по геометрия, както и други трикове.
На петстотин метра дръпна рязко лоста за управление, като обърна носа на самолета направо към приближаващата го цел. Не виждаше ракетата, която се задвижваше от ракетен двигател с бездимно гориво и се носеше в небето почти със скоростта на куршум. Но той не се отказа от маньовъра и се заоглежда внимателно, защото трябваше да определи точно откъде е изстреляна ракетата.
Излизането от този ход се оказа достатъчно трудно предизвикателство за двадесет и осем годишния капитан. Траш знаеше от обучението, че при такъв завой претоварването е седемкратно и че за да запази кръвта в главата си, ще трябва да направи „кука”. Напрегна всичките си мускули и изкрещя рязко „Кука!”, с което стегна вътрешностите си още повече.
В слушалките си чу собствения си глас:
— Кука! Кука! Кука!
След това ехо се чу гласът на „Кучката Бети” — гласовата предупредителна система с женски глас — твърде спокоен предвид новините, които съобщаваше:
— Губиш височина! Губиш височина!
Траш изравни самолета и видя на радара, че все още не се е отървал от опасността. Изхвърли топлинни примамки — покрити с алуминий стъклени влакна, които се разхвърчаха от пиротехническия заряд, образуваха широк облак зад самолета и трябваше да отклонят наближаващата ракета.
В същия момент Траш наклони самолета рязко надясно, дръпна лоста и се понесе като мълния странично на седемстотин метра над водата.
Пусна още топлинни примамки, докато дясното му крило сочеше водата, а лявото — слънцето.
Ракетата PL–12 се подлъга. Тя влезе в облака стъклени влакна с алуминий, загуби самолета от своя радар и след няколко секунди се удари във водата.
Траш беше успял да избяга от тази ракета със среден обхват, но маневрите и съсредоточаването върху заплахата позволиха на китайския изтребител отново да застане зад него. Американецът изравни крилете на петстотин и петдесет метра над водата, огледа се и разбра, че е загубил противника от погледа си.
— Чийз, къде е моят?
— Не знам, „Магия две-две”! Отбранявам се.
Траш разбра, че и Чийз се бие за живота си сега. Никой от двамата не можеше да помогне на другия — и двамата бяха сами, докато не убият врага си или не получат подкрепа от изтребителите „Суперхорнет” на Военноморския флот, които се намираха на няколко минути полет от тях.
Траш погледна към дигиталния дисплей над лявото си коляно. Малкият екран му показа всички самолети в района в изглед отгоре. Видя Чийз на север, а далеч на юг се виждаха и двата тайвански F–16.
Обърна глава максимално наляво и забеляза черния силует на самолета, който летеше отзад и над него на около три километра. Самолетът се намираше горе вляво на предния дисплей, но Траш все още можеше да се прицели в него чрез шлемния прицел.
Китайският изтребител се измести съвсем зад Траш, който зави рязко наляво, бутна газта напред и се спусна надолу, за да набере скорост и да не допусне врагът му да застане зад него.
Но китаецът предвиди този ход и пак застана зад американския самолет, като скъси разстоянието до около два и половина километра.
Китайският пилот стреля с 23-милиметровото си двуцевно автоматично оръдие. На метри от кабината на Траш, който зави надясно и се спусна още по-ниско, прелетяха трасиращи куршуми. Куршумите наподобяваха дълги лазерни лъчи и Траш видя как превръщат синьо-зелената вода пред него в гейзери от пяна.
Траш започна рязко да се наклонява наляво и надясно, като сега трябваше да държи носа на самолета хоризонтален, защото се намираше на двеста метра над водата и не можеше да слиза повече надолу, но и не искаше да губи скорост от изкачване. На жаргона на бойната авиация това се наричаше „отгърмян” или „отбрана от стрелба с оръдие”, но Траш и колегите му го наричаха „танца на пилето”. Той представляваше отчаян, грозен танц в опит самолетът да остане извън линията на стрелбата. Траш въртеше глава наляво и надясно в опит да не изпуска врага си, докато се мяташе натам-насам в небето. Забеляза как врагът му се накланя, за да последва новата му маневра за убягване, и че е почти застанал на позиция за нов обстрел.