След като поредният залп снаряди префуча нависоко, американският пилот видя, че вражеският изтребител е на малко над километър разстояние и е застанал в идеална позиция да го свали със следващия залп.
Траш не се поколеба — трябваше да действа. Стана „кльощав”, като завъртя самолета така, че да се вижда най-малък силует, и щом китаецът наближи, рязко вдигна носа нагоре. Тялото му се притисна още повече назад и надолу в седалката. Прониза го болка в кръста от претоварването, а очите му загубиха фокус, натиснати силно в гнездата си.
Тази отчаяна маневра увеличи разстоянието от вражеския изтребител не просто защото онзи се забави, а защото американецът зави перпендикулярно на линията на полета си в подходящия момент. Траш изстена и стисна зъби, след това погледна напред през стъклото на кабината.
Китаецът беше се съсредоточил върху оръдието си и не успя да реагира навреме. Стрелна се наред, на тридесетина метра над самолета на Траш.
Очевидно сега опитваше да убие скоростта си и да остане в зоната на контрол, но дори и с отворени въздушни спирачки и върната газ не можеше да намали скоростта си така бързо, както Траш.
След като сянката на китайския изтребител прелетя отгоре, американецът опита да застане зад него, за да стреля с оръдието, но противникът му се оказа добър и се постара доста да не се превърне в лесна мишена. Вдигна носа на самолета си нагоре, прибра въздушните спирачки и се издигна във вертикален полет.
Траш мина под него и незабавно се озова в зоната на опасност. За да не допусне китаецът да се окаже зад него, Траш даде газ и мина на форсаж, при което неговият F/A–18 подскочи като мустанг и се стрелна към слънцето сякаш върху две огнени колони.
Ускори нагоре, като постепенно изправи носа на седемдесет градуса, премина деветстотин и четиринадесет метра, след това хиляда и двеста, хиляда и петстотин… Забеляза китайския изтребител в небето над себе си, крайчетата на крилата му се местеха, докато пилотът търсеше американския самолет някъде зад себе си.
Траш стигна деветдесет градуса — напълно вертикално изкачване — и се стрелна нагоре с осемстотин и петдесет километра в час.
След шестдесет секунди щеше да се озове на четиринадесет километра над водата.
Но Траш знаеше много добре, че не разполага с шестдесет секунди. Изтребителят J–10 се намираше тук с него и вражеският пилот вероятно блъскаше глава натам-насам в кабината, за да разбере къде, по дяволите, е избягал онзи „Хорнет”.
На три хиляди метра капитан Уайт върна газта и изключи форсажа, след което наведе носа на самолета си. Разбираше, че противникът му, на няколкостотин метра под него и назад, все още не го вижда. Китайският пилот се преобърна и отново се насочи към водата.
Сякаш влакче на ужасите, Траш се превъртя и се втурна след противника, като след секунди го видя да преминава през един облак под него. Пилотът използваше маньовър „разделено S”, с който опитваше да се насочи към американеца с висока скорост и завой с носа надолу.
Траш натисна с палец малък бутон с формата на топче и превключи на стрелба с оръдието. Щом прицелът се появи на шлемния дисплей, китайският самолет се оказа в квадратчето, и то само на осемстотин метра от Траш.
Уайт изстреля един продължителен и два къси залпа от шестцевното си двадесетмилиметрово оръдие „Вулкан”.
Дългият залп мина доста пред китаеца, а също и вторият, който макар и по-близо, пак попадна пред самолета.
Последният къс залп, продължил част от секундата, удари вражеския самолет в дясното крило. Разлетяха се димящи парчетии. Китайският пилот сви бързо надясно. Траш го последва на шестстотин метра по дирята на тъмния дим.
Китайският самолет се спусна към водата, а Траш, който искаше да направи втори изстрел с оръдието, се нагласи на позиция с рязка „кука” и голямо претоварване.
Прицелът показа целта. От крилото и двигателя й излизаха пламъци и Траш осъзна почти веднага, че самолетът пред него ще загине.
Задницата на изтребителя избухна, той се завъртя рязко надясно и се понесе към морето, като се въртеше като тирбушон.
Траш прекъсна атаката, зави рязко наляво, за да избегне огъня, след което изравни крилата над водата. Нямаше време да се оглежда дали пилотът е катапултирал.