— Свален. Един в океана. Позиции, Чийз?
„Позиции” беше искане за местонахождението на другия самолет.
Преди водачът му да отговори, Траш погледна към цифровия дисплей и видя, че лети право към Чийз. Вдигна поглед и през няколко малки облачета видя отблясък на метал — Чийз се стрелна от дясно наляво.
Чийз се обади по радиото:
— Отбранявам се. Отзад ми е, на около две мили. Хванал ме е. Разкарай го, Траш!
Траш бързо проследи с очи линията назад, на север, и видя другия изтребител, който тъкмо изстрелваше ракета към горещите двигатели на Чийз.
— Завий надясно, две-едно! Ракета!
Траш не проследи ракетата, нито пък Чийз. Вместо това превключи за стрелба с ракета със среден обсег и топлинно насочване „Сайдуайндър”. Имаше „око” към китайския „Супер 10”, което означаваше, че го вижда през шлемния прицел.
Чу силно електронно жужене в слушалките си, което значеше, че ракетата търси подходящ топлинен отпечатък.
Жуженето се смени с писклив тон за захваната цел, когато китайският изтребител мина на не повече от пет километра пред носа на Траш, защото електрониката откри високата температура от двигателя на китаеца и я следеше.
Траш натисна бутона на лоста си и изстреля ракетата, която, оставяйки следа дим, полетя към китайския изтребител.
Тя беше от типа „стреляй и забрави” и затова Траш се обърна наляво, за да се нагласи зад вражеския изтребител, в случай че ракетата пропусне целта.
Бързо забеляза Чийз в небето. Той тъкмо завиваше рязко на юг, а от двете страни на самолета му изскочиха автоматично топлинни примамки, които се понесоха надолу, описвайки дъга.
Китайската ракета ги последва и избухна.
Траш обърна поглед към своята цел и видя, че онзи също хвърля топлинни примамки и завива наляво.
— Свали го! Свали го! — каза Траш на глас, подканяйки ракетата си да продължи към пламъка на двигателя на китайския самолет. Но тя се заблуди от топлинните примамки.
— Мамка му!
Траш отново превключи за стрелба с оръдията, но преди да се прицели, самолетът на врага се стрелна надолу.
Траш го последва с надеждата, че ще успее да се нареди зад него и да го свали.
— „Магия две-едно” се заема с бандити от север. Лисица три — чу съобщение той в слушалките си.
Не беше имал време да провери какво става с другите четири самолета, но определено Чийз ги обстрелваше с ракети с радарно управление от разстояние.
— Чийз, ангажиран съм, гоня онзи надолу.
— Разбрано, Траш. Онези от Военноморските ще са тук до две минути.
Траш кимна, след това насочи вниманието си към противника — китайския пилот и неговия самолет.
— Лисица три! — обади се Чийз, като изстреля друга ракета с радарно управление към бандитите, които идваха от север.
Траш и китаецът, когото преследваше, прекараха следващите шестдесет секунди в напрегната гонка, като всеки пилот се мяташе, за да заеме позиция за стрелба към другия, като в същото време правеше всичко по силите си да не допусне противника на позиция за стрелба.
На езика на въздушния бой това се наричаше „телефонна кабина”. Зоната, в която пилотите действаха, за да получат надмощие, ставаше все по-малка.
Траш усещаше високото положително претоварване, което мачкаше костите му, и болката в очите, които сякаш искаха да изскочат, и гаденето от отрицателното претоварване при гмурканията.
След като прекараха минута в бой, Уайт рязко зави надясно, като последва претоварващия завой на врага си над водата. Траш се насочи към него, но загуби предимството си, защото китаецът рязко смени курса.
Мозъкът на Траш преработваше невъобразимо количество информация. Самолетът му се движеше по три оси в опит да запази позициите си за изстрел по другия самолет, който също се движеше по три оси. На глас подаваше информация на своя водещ и на контрольора от „Хокай”, който проследяваше целите и океана отдолу, местеше ръцете си наляво и надясно, напред и назад, а с пръстите си превключваше лостчета и натискаше бутоните на газта и на лоста за управление. Четеше дузина различни показатели на непрекъснато променящия се челен дисплей и хвърляше по някой поглед в кабината към уредите за навигация, за да види къде се намира спрямо централната линия на протока.
По врата му течеше пот, а мускулите в челюстта му потрепваха в спазми от напрежение.
— Не мога да го клъвна! — обяви Траш в микрофона.
— Зает съм, „Магия две-две”. Твой е.
Чийз беше изстрелял трета ракета по идващите насам изтребители, които определи като произведени в Русия Су–33. Едната от трите ракети улучи целта си и Чийз обясни: