Тук Тун и хората му имаха денонощна охрана от групи на специалните сили от армията във военен окръг Гуанджоу, и след по-малко от четири дни всичко започна отново и засилиха атаката си срещу Съединените щати.
Това беше временно решение. Армията искаше в крайна сметка Тун и неговата операция да бъдат защитени в укрепен бункер, но никъде в Китай нямаше такъв, който да има и необходимите ресурси за създаване на мрежи и необходимите конструктивни особености, което значеше, че докато не построят подходящо място в Китай, трябваше да работят в тази сграда на китайската телекомуникационна компания в обкръжението на специални военни сили.
Тун мина обратно през вратите на балкона. Кратката му почивка свърши и трябваше да се захваща отново за работа. Седна зад новото си бюро и отвори един документ, изпратен му от контрольор, следящ съобщенията на ЦРУ през днешния предобед. Тун прегледа записите и откри онова, което търсеше.
Натисна предварително програмиран номер на интернет телефон в Съединените щати. Мълчалив и неподвижен, той чакаше отговор.
— Жерав.
— Жерав, Центъра.
— Слушам.
— Улица „Проспър” номер 3333, град Вашингтон.
След кратка пауза оттам запитаха:
— Имате ли повече информация за мястото и разположението на силите там?
— Ще възложа на местния контрольор да получи и предостави повече информация преди пристигането ви. Ще трябва един ден, затова се пригответе да действате до два дни. Нямаме много време.
— Много добре. Каква е целта там?
Центъра отговори веднага:
— Целта ви е всичко живо в това място.
— Разбрано. Ще бъде изпълнено.
— Shi-shi.
Тун прекъсна връзката и забрави за случая. Зае се да проверява съобщенията от своите контрольори. Погледна няколко от тях, пропусна други, чиито теми не го интересуваха, и след това се зае с въпрос, който му се стори изключително интересен.
„Хендли Асошиейтс”, Уест Одентън, Мериленд, САЩ.
Тун имаше нов контрольор за случая и нареди там да замине и един полеви агент, за да помогне и да намери повече информация относно връзките на тази фирма с ЦРУ. Наблюдаваше „Хендли Асошиейтс” вече от месеци, когато онези се заеха да следят екип бивши служители от либийското разузнаване, е които един от контрольорите му опитваше да свърши някои неща в Истанбул. Либийците не се оказаха особено компетентни и сами се разкриха, затова когато Тун научи от контрольора за това, нареди да не се предприемат никакви действия, а само да се следи нападението и да се научи повече за нападателите.
Скоро стана ясно, че са участвали хора от американската фирма „Хендли Асошиейтс”.
Странна фирма се оказа „Хендли”. Тун и хората му се интересуваха от тях от известно време. Синът на президента работеше в нея, както и допреди няколко седмици, Джон Кларк, участвал в аферата с Джак Райън по време на изборната кампания преди година. А фирмата управляваше бивш американски сенатор на име Гери Хендли.
Фирма за управление на финансови средства, която също така убиваше хора и, изглежда, подкрепяше ЦРУ. Разбира се, убийството на либийците в Истанбул се оказа интересно за Тун, но по никакъв начин не забави операцията му. Обаче участието им в отвличането на Джа миналата седмица тревожеше силно Тун.
Той и хората му наблюдаваха и подслушваха стотици фирми по света, които имаха договори с разузнавателни агенции, с военните и с други по-важни правителствени служби. Тун подозираше, че „Хендли Асошиейтс” са нещо като недоказуема операция с черна сметка, създадена със знанието на американското правителство.
Досущ като самия Тун и неговия „Призрачен кораб”.
Искаше да разбере повече и разследваше „Хендли” с различни средства. И сега се отвори ново. Докладът в ръката му обясняваше, че вирусът, поставен в мрежата на фирмата, е пратил сигнал за готовност. През следващите няколко дни ръководителят на този проект очакваше да научи повече за ролята на „Хендли” в американската разузнавателна общност. Специалистите на Тун бяха оценили директора на компютърния отдел — Тун трябваше отново да прочете странното му име, Гавин Биъри — като много компетентен. Въпреки че троянският им кон вече се намираше в мрежата, трябваше да теглят информация по-внимателно от обичайното.
Тун много силно желаеше да получи този следващ доклад.