Обмисляше идеята да изпрати Жерав и хората му, за да прекратят операцията в „Хендли”. Ако знаеше, че ще дойдат да помогнат на ЦРУ за залавянето на Джа, щеше да е издал точно тази заповед още докато бяха в Истанбул или в офисите им в Уест Одентън. Но сега Тун гледаше на тях като на познато зло. Вече имаше достъп до мрежата им, щеше да види кои са и с какво се занимават. А това значеше, че ще може да ги контролира.
Разбира се, ако „Хендли Асошиейтс” отново създадат проблеми на операцията му, винаги можеше да изпрати Жерав и останалите мъже от „Божествена сабя”.
Председателят на Централната военна комисия Су Къцян изнасяше словото си пред студенти и преподаватели от Университета за морски инженерни науки в Ухан, но мъжете и жените в аудиторията всъщност бяха статисти. Посланието определено трябваше да достигне международна аудитория.
За разлика от президента Уей, председателят Су нямаше намерение да се представя като чаровен или изискан мъж. Едър, с обсипани с медали гърди, той изтъкваше себе си като силен човек, с планове за страната си и със стремежи за възход на Народната освободителна армия.
Встъпителните му думи възхваляваха Военноморските сили на Народната освободителна армия и той обеща на студентите, че ще направи всичко по силите си, за да осигури необходимото оборудване, технология и обучение, необходимо за посрещане на бъдещите заплахи за страната.
Хората на Запад, които гледаха предаването, очакваха поредната реч на председателя Су, представена с напористи и неясни злокобни предупреждения към Запада, слабо завоалирани заплахи във връзка с китайските териториални претенции, но без никакви конкретни подробности.
Той изнасяше тази реч, почти без промяна, откакто стана тризвезден генерал малко след войната с Русия и САЩ.
Но днес беше различно. Днес той начерта конкретни линии.
Като четеше от напечатани страници, а не от подсказващо устройство, той се спря на неотдавнашните въздушни схватки над Тайванския проток, като ги представи като неизбежен резултат от изпращането от страна на Америка на бойни самолети в гъсто населена, но мирна част на света. След това каза:
— В светлината на новите опасности, Китай прекратява достъпа на всички международни бойни кораби от Тайванския проток и от Южнокитайско море, освен корабите в националните акватории или онези, които имат разрешение да прекосяват територията на Китай. Всички нации, различни от онези, граничещи с Южнокитайско море, ще трябва да искат позволение от нас да преминават през територията на Китай. Разбира се, това включва и всички подводни кораби. Всеки боен кораб, който навлезе в тази зона, ще бъде считан за нападащ съд и ще бъде третиран като такъв. В името на мира и стабилността ние насърчаваме световната общност да ни сътрудничи. Защото става дума за суверенната територия на Китай. Ние няма да пускаме корабите си по река Темза в Лондон или по река Хъдсън в Ню Йорк. Ние искаме единствено другите страни да се отнесат със същото уважение към нас.
Студентите и преподавателите, които присъстваха на срещата в университета, викнаха радостно, което доведе до крайно рядко събитие. Председателят Су вдигна поглед от словото си и се усмихна.
Изключването на достъпа за чужди бойни кораби до Южнокитайско море създаваше непосредствени затруднения на няколко страни, но най-вече на Индия. От две години Индия изпълняваше договор с Виетнам за проучвателни работи за нефт и природен газ в част от изключителната икономическа зона на Виетнам, в международни води до брега на страната. До момента проучванията не бяха дали особено плодотворни резултати, но Индия държеше там две корвети, „Кора” и „Кулиш”, както и по-голямата фрегата „Сатпура”, за защита на една дузина проучвателни кораби в Южнокитайско море само на сто и тридесет мили от китайския бряг.
В деня след речта на председателя Су самолетите на Народната освободителна армия, които излитаха от остров Хайнан, в южния край на Китай, летяха ниско и застрашително над индийските кораби, а три дни след речта една китайска дизелова подводница удари „Кулиш” и рани няколко индийски моряци.
Индия не прие провокацията безмълвно. Ню Делхи обяви, че един от самолетоносачите им е поканен от виетнамците в пристанище Дананг — третия по големина виетнамски град. Самолетоносачът, който се намираше вече до западния бряг на Малайзия, щеше да мине през Малакския проток заедно с няколко помощни кораба, а след това да се насочи към виетнамския бряг.
Вбесените китайци незабавно настояха индийците да не вкарват самолетоносача си в Южнокитайско море и показаха, че говорят сериозно, с второ блъскане с подводница на една от индийските корвети.