След това се отби в един магазин за алкохол на Осемнадесета Улица зад ъгъла до неговата улица, за да купи бутилка „Кетел 1” и няколко бири. Като се върна в апартамента си, прибра водката във фризера и изпи бирите.
След пълния провал през този следобед той се озова седнал пред лаптопа си в очакване на отговора на Центъра.
На черния екран се появи текст със зелени букви:
— На позиция ли сте?
— Да — написа той.
— Имаме изключително спешна операция за вас.
— Добре.
— Но първо трябва да обсъдим движенията ви през днешния ден.
Коваленко почувства лека болка в сърцето си. Не. Не може да са ме проследили. Оставил беше телефона си в апартамента, без дори да разопакова лаптопа. Не беше използвал компютър, нито пък беше забелязал някой да го следи.
Онези блъфираха.
— Постъпих точно както искахте.
— Отидохте в руското посолство.
Болката в сърцето му се усили — паникьосваше се, но трябваше да се пребори с това. Онези със сигурност блъфираха и сега. Лесно можеха да предположат, че ще опита да се свърже със своите хора от бившата си служба, когато стигне във Вашингтон. А и самият той стоеше на стотина метра от посолството.
— Предположенията ви — написа той — са погрешни.
В програмата се появи снимка без предупреждение. С качество като от камера за наблюдение, тя го показваше застанал в малък парк срещу руското посолство на улица „Уисконсин”. Очевидно бяха я направили днес следобед, вероятно от камера за наблюдение на трафика.
Валентин затвори очи за момент. Тези наистина имаха очи навсякъде.
Изтича в кухнята и взе бутилката от фризера. Бързо взе чаша за вода от шкафа и наля два пръста охладена водка в нея. Изпи я на няколко глътки и отново я напълни.
След минута седна обратно пред бюрото си.
— Какво искате от мен, мамицата му?
— Искам да изпълнявате указанията.
— И какво ще направите, ако не ги изпълнявам? Ще пратите руската мафия ли? Тук, в Америка? Не мисля така. Може и да сте хакнали охранителна камера, но не можете да ме достигнете тук.
Доста време нямаше отговор. Валентин гледаше компютъра си, докато изпи втората чаша водка. Когато я сложи на малкото бюро, чу почукване на входната врата зад себе си.
Коваленко скочи и се извъртя бързо. Потта, избила по челото му през последните няколко минути, покапа в очите му.
Погледна към програмата „Криптограм”. Все още нямаше отговор.
И след това се появи текст:
— Отворете вратата.
Коваленко нямаше оръжие — не беше от този тип разузнавачи. Изтича в малката кухня до хола и извади дълъг кухненски нож от дървената стойка. Върна се в хола, като гледаше към вратата.
Изтича бързо при лаптопа. Написа с разтреперани ръце:
— Какво става?
— Имате посетител. Отворете вратата или той ще я строши.
Коваленко надникна през малкото прозорче до вратата, но не видя нищо освен стълбите за улицата. Отключи вратата и я отвори, като държеше ножа до себе си.
Този път забеляза фигурата в тъмното — стоеше до една кофа за боклук под стълбите, до стената. Коваленко прецени от позата, че това е мъж, но тъй като стоеше неподвижен като статуя, Валентин не можеше да различи чертите му.
Пристъпи назад в хола и фигурата приближи, стигна до вратата, но не влезе.
Сега в светлината на хола Коваленко видя, че мъжът нямаше и тридесет години. Здрав и трениран на вид, с костеливо лице и силно изразени скули. На руснака този човек приличаше на нещо като кръстоска между азиатец и американски индианец. Сериозен и суров, мъжът носеше черно кожено яке, черни дънки и черни маратонки.
— Вие не сте Центъра — отбеляза Валентин.
— Аз съм Жерав — отговори мъжът и Коваленко разбра веднага, че той е китаец.
— Жерав.
Коваленко отстъпи още малко назад. Мъжът го плашеше адски силно — изглеждаше като хладнокръвен убиец, като животно, което няма място в цивилизованото общество.
Жерав разкопча якето си и го отвори. На кръста му се виждаше черен пистолет.
— Оставете ножа. Ако ви убия без позволение, Центъра ще се ядоса. Аз не искам да ядосвам Центъра.
Валентин отстъпи още малко назад и се блъсна в бюрото. Остави ножа върху него.
Жерав не посегна към пистолета си, но определено искаше да го покаже. Каза с много силен акцент:
— Ние сме близо до вас. Ако Центъра ми каже да ви убия, сте мъртъв. Разбирате ли?